Много напрегната политическа седмица измина. Премиерът Румен Радев отскочи до Турция и обяви, че замразява договора с „Боташ“. Оня договор, по който имаше съмнения, че през турските тръби получаваме и руски газ. Е, официално не е доказано да е бил руски, ама никой не влиза в тръбите да пита газа откъде е тръгнал, нали.
„Боташ“, Турция и поредните съвпадения
Радев рече, че имаме един натрупан дълг от 360 милиона долара — пари като вестници, — обаче сме щели да го изчистим, без да натоварваме българските финанси. Доста интересно е как точно ще стане. Единственият вариант е да сме обещали нещо друго на турците, щото аз досега не съм чул турците да се минават, когато става въпрос за пари.
Иначе в съобщението на турското министерство не пише нищо за замразяване или за уреждане на дълга. Тоест — или турците не са разбрали, или нещо сме им обещали. Щото, както посочих, не са от тия, дето ги минават.
Направи ми впечатление, че буквално след това от „Прогресивна България“ внесоха промени в Изборния кодекс, с които се предлага да отпадне ограничението върху броя на секциите в Турция. Ама сигурно е съвпадение. Преди това пък турската държавна компания ТРАО се намести в проучването за нефт и природен газ в блок „Хан Тервел“ в Черно море. Но сигурно е съвпадение.
Припомняме – „Хан Тервел“, „Боташ“ и турската следа: задават ли се нови стратегически зависимости?
Обаче са ми интересни няколко неща по темата. След като този договор беше толкова изгоден за нас, защо го замразихме? И след като е толкова лесно да бъде замразен, защо ония, които казваха, че е неизгоден, не го замразиха?
Радев, Тръмп и променливите позиции
От „Възраждане“ пък разнасят Радев, че първо казал, че няма да даваме нито цент за войните, а после — че ще помагаме финансово на Украйна според възможностите си.
Сега е редно да се уточни, че „според възможностите“ е разтегливо понятие. Някои разправят, че в държавата нямало пари, ама реалността е, че за всеки следващ разход има. Ето — спестихме едни 360 милиона долара от Турция от воле, дето се вика. Въпреки че досега не съм видял някой да метне турчин с пари.
Но както неведнъж съм казвал, нашият национален девиз трябва да е „Тука е така“. Какво му се учудват на Радев? То и оня каза „800 дни“…
Обаче не можете да отречете, че в политиката трябва да се управлява с твърда ръка. Ето — Тръмп го показа и на световното първенство по футбол: с едно обаждане анулира един червен картон. И вика, че ги разбира тия неща. Навремето Иван Славков — Батето така ги оправяше. И не можете да отречете, че по негово време имахме далеч по-големи спортни успехи.
Като казах Тръмп — любителите на войната изпаднаха в дива радост, че обещал на Зеленски още оръжие. Само че обещаното не е като даденото. А американският президент показа, че често си мени мнението. Понякога и в рамките на един ден, образно казано. Ето — тъкмо се разбра с Иран и пак тръгна да ги побеждава. От началото на войната вече ги победи поне 5–6 пъти. Ама вика: „Тия са много луди.“
От либерали до консерватори
Но в политиката е нормално да си мениш мнението. И убежденията. Ето — Елена Йончева влезе в политиката като социалист. След това стана либерал. А тази седмица медиите писаха, че евродепутатите Йончева и Кабилов са станали асоциирани членове на групата на Европейските консерватори и реформисти. Асоциирани, не пълноправни членове. Сигурно се опасяват, че може да не се задържат дълго и при тях.
Преди това бяха при либералите от „Обнови Европа“, а влязоха в Европейския парламент от листата на ДПС. Но пък политическата кариера на Йончева започна от мотора на Станишев и пистата на БСП.
„А бе, бай Иречек, я ми кажи, твоя милост, леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите… Да ти кажа ли правичката? — И едните, и другите са маскари!“
Казвам ви — тука е така!
