Борисов пак хързулна опонентите си и, за да не бъде свален, се свали сам. Но в това той вече е станал повече от експерт. Само рисуването не му се отдава все още. Преди време бях писал, че лидерските партии са най-устойчиви като проекти, но имат един недостатък – зависят от лидерите си. А Борисов се притеснява най-много от това да не бъде харесван. Той не обича протестите срещу него, обича да се къпе в народната любов. Нищо, че от доста време я засегна сухият режим. И това беше полезно за протестиращите.
Вотът на недоверие в България без шанс и протестите без посока
Поредният вот на недоверие, насилствено внесен от ПП–ДБ, разбира се, нямаше шанс да успее. Казвам „насилствено“, защото хич не им се искаше. Сами видяхте, че и първият протест, който организираха, не беше за оставка на правителството – беше за изтегляне на бюджета. Говорителите им избягваха темата за оставка, а повтаряха „бюджета“. Обаче протестиращите не ги чуха и крещяха „оставка“. И бяха (са) прави. Защото когато един публичен дом не върви добре, не сменяш леглата, сменяш проститутките – стар виц, но превърнал се в постулат за много сектори. И държавното управление не прави изключение, колкото и да е цинично сравнението ми. Но с тия управляващи – този език.
Та не знам защо призоваваш бюджетът да бъде изтеглен, след като същите хора ще пишат и новия. Който ще е същият като стария, само че нов, би казал Класикът. Или по-зле.
Пърформанси вместо реална опозиция: защо ПП–ДБ закъсняха
Показателни бяха мотивите на ПП–ДБ за предните вотове на недоверие, които не подкрепиха:
„За нас е важна еврозоната, само да мине докладът и ги почваме.“
„Не искаме да се качваме на руското влакче.“
„Вотовете са „кухи“, само обслужват управляващите.“
Обаче сега се усетиха, че за да се харесат на протестиращите, ще трябва все някакви политически мускули да покажат. Защото повтарянето на „Кой разпореди това безобразие“ до безобразие не е политически акт, след като досега си крепял стабилността заради еврото, а в края на годината си усетил, че май има безобразия. Пърформансите в пленарната зала с размятане на картонени фигури не са отговорно поведение на опозиция, която до онзи ден се скатаваше, докато други внасяха вотове на недоверие.
Само се надявам паметта и този път да не ни изневери – че тези, които сега призоваваха за оставка на онези, преди няколко години управляваха заедно, правеха конституционни и съдебни реформи, сглобяваха се, изпираха се… Щото колкото и да се преоблича Илия, до оня ден беше с тия…
Как Борисов изпревари опозицията със самосваляне на правителството
Иначе Борисов разпореди края на правителството, в това няма и повод за съмнение. Направи го отново под знака на „Аз се вслушвам в гласа на хората“. Но размаха пръст – ние ще помогнем с каквото можем, за да овладеем цените, ама… И това на мен ми прозвуча като заплаха. Подобна теза изразиха малко по-рано и изгонените от управлението от „Има такъв народ“. Беше малко в стил „ще ревете и ще се молите да бяхме приели оня бюджет“.
Не знам защо, обаче си мисля, че тия ни готвят нещо. Не от ИТН – тях си ги сготвиха. Като видях как Павела Митова поиска почивка преди гласуването на вота на недоверие, останах с впечатлението, че на тях май последни са им казали, че хвърлят кърпата. Обаче не мога да се отърва от усещането, че сега ни готвят някакъв ценови шок в стил „видяхте ли какво става, като ни няма нас“. Може и да бъркам. Дано да бъркам.
Едно не може да му се отрече на Борисов – голям играч е. Докато Асен Василев скача и вика „Кой не скача, е дебел“, Борисов е поне един ход напред. Не казвам, че ходът е добър за държавата, но е напред. И тези, които го подценяваха през годините, доста сбъркаха.
Най-много сбъркаха „патериците“ в управлението – БСП и ИТН. В тези две формации ясно виждаха, че това може да е краят на техния парламентарен живот, и до последно ще стискат… каквото са им дали да стискат. Седят си на диванчето, пишат мъдри статуси във „Фейсбук“ и заключват коментарите. Така де – свободата на словото е силно надценена. БСП за втори път се парят, ама вече май ще им е за последно. И сега им измъкнаха от ръцете това, което им бяха дали да стискат. Дали е кокал, дали е нещо друго…
Преди изборите в България: вотът е в ръцете на избирателите
Къде е петъчната доза оптимизъм? Ами – в поуката. Именно това трябва да имаме предвид, след като Борисов разпусна правителството и ще отидем на избори. Че свободата не е на върха на салама, а на ъгълчето на бюлетината. И е в нашите ръце.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
