На редакционната поща на КритичноБГ бе получено писмо от Дора Стоянова, която живее в Лондон. Тя споделя всичко онова, което мислят и чувстват българите в странство и остават невидими за държавата България.
По думите на Дора, всеки тръгнал на гурбет в чужбина носи Родината в сърцето си ден и нощ. „Те са от тези българи, които стъпвайки на родна земя осъзнават колко изгреви и залези не са споделили с близките си хора, колко вдишвания на роден въздух са пропуснали да поемат дробовете им.“
КритичноБГ публикува писмото ѝ без съкращения:
„Я кажи ми облаче ле бяло…
Разкажи ми облаче за онези 3 милиона сънародници, чрез които България диша разхвърляна по всички кътчета на света.
Чуваме често, че България е там, където има дори един българин.
Днес бих искала да Ви запозная с българите, които носят бащиния завет за родова принадлежност в сърцата си. Да разкажа за онези сънародници, чието огънче пламти и не просто гори, а лумва високо стига да му се даде възможност.
През последните години работя и живея отчасти във Великобритания, където българската диаспора по последни данни е втората по големина в света след тази в Турция и наброява около 390 000 души.
Много се е писало за българите по света, но аз днес ще се опитам да Ви представя едни различни човеци.
Точно тук във Великобритания срещнах хора, за които България не е просто Родината, в която са оставили част от семействата си. Тези наши сънародници не са обикновени родолюбци и идеалисти, водени от носталгията по изоставените домове.
Те са от тези българи, за които Татковината е в сърцата им ден и нощ.
Те са от тези българи, които стъпвайки на родна земя осъзнават колко изгреви и залези не са споделили с близките си хора, колко вдишвания на роден въздух са пропуснали да поемат дробовете им.
Те са от онези българи, които връщайки се в Родината, взирайки се в набразденото вече от бръчки лице в тъжните майчини очи съзират и болката от несправедливите старини.
Те са от онези българи, които винаги си тръгват от родните домове с онази болка там отляво в сърцето, която бавно се издига нагоре и дави гърлото, и трудно се преглъща, и засяда там до следващата среща с българската земя.
Ето такива са тези наши сънародници- тялом са във Великобритания, а сърцата им все се реят там дето Дунава синей и гордата Стара планина се издига. Свързани са с родната земя като с пъпна връв .
Днес ще Ви разкажа за българските Възрожденци от Великобритания. Това са хора, които не обичат да говорят за себе си, защото делата им вървят заедно с тях. Не търсят слава и потупване по рамото, защото единствената мисъл им е България. Думите им извират от сърцата ,а душите им са жадни за прераждането на българщината.
Те градят своите истории, които българските медии не отразяват. Те създават своите приказки за добри дела, пълни с патриотизъм, приказки за бъдещото на поколенията ни.
Техните дела доказват, че я има България-онази истинската,чиста Родина,такава каквато я описват Вазов и Ботев, такава за която се е борил Левски…жива е в сърцата на едни истински родолюбци, за които шепата българска земя е светиня.
Всяка седмица тази група ентусиазирани патриоти прекарват своите 4-5 часа в заедност посветени на мисли и дела в полза на Родината. Срещите им съвсем не минават по балкански – на софри и сладки раздумки. Тяхната сила е вярата. Тяхната цел е да са пример и съвременни будители. Критичността и взискателността са им присъщи. Двигател им е българската кръв, която тече във вените им. Не жалят време, отделят от средствата си, за да я има Родината, такава каквато я виждат в мечтите си.
Школата на учителя Теодосий Теодосиев преди и след основния ремонт
В началото на август същите тези хора пристигнаха в България и тихо, скромно и без никаква суета вместо да отделят времето си за почивка ,в продължение на около две седмици запретнаха ръкави и отдадоха енергията и уменията си, за да ремонтират школото на големия учител по физика Теодосий Теодосиев за даровити деца в Габровския Балкан.
Кой с каквото може всеки ден те градиха, боядисваха стени, поставяха прозорци-ковяха бъдещото на малките будни българчета. Високо в планината, живеещи в палатки под открито небе и без особени условия Възрожденците от Великобритания бавно, но сигурно в рамките на 8 дни изградиха това свято място за учение.
Всичко се случваше на доброволни начала и с техни собствени средства. Местните хора, невярващи на очите си, но запалени от ентусиазма на своите сънародници също се включиха в начинанието. Така се постави началото на едно дело, което месеци наред беше планирано и което ще продължи до пълното възстановяване на школото.
Българите от „Възраждане“-Лондон, които дойдоха в родината си и с безвъзмезден труд вдигнаха училището на учителя Теодосиев
Някой научи ли за това …не, никой не разбра, защото родните ни медии бяха твърде заети да отразяват лошотията. (КритичноБГ публикува репортаж за благородната инициатива на българите в Лондон)
В момента Великобританските Възрожденци работят върху патриотичната идея и нереализирана мечта на Ботев за издаване на учебник по математика, използващ исторически събития и факти, чрез които да се решават задачи за началните класове от 1-ви до 4-ти. Идеята е да започне използването му първо в неделните училища за български деца на Острова. По този начин математиката ще е в служба на българската история и обратното.
Всяка седмица тези будни българи съвместно възраждат разрушеното ни минало и градят бъдещото ни чрез своите нови идеи и проекти.
И въпреки, че в Конституцията на България се казва, че тя се прилага за всеки българин независимо в коя част на света живее сънародникът ни, аз вече сякаш чувам недоволни гласове на някои българи, които биха възроптали типично по балкански- „Като са родолюбци тези българи защо не се върнат в България? “.
Разединението се е превърнало в национален спорт и кауза. Българинът сякаш има жизнена необходимост да изгражда стени и да чертае червени линии. Всеки, който успее да измисли нова причина за противопоставяне и разделение става съвременният месия.
За съжаление единствената константа, която често остава е нихилистичното ни мрънкане и сочене с пръст, а националният ни герой е диванният коментатор, който тропа по масата вкъщи, а навън е обзет от дълбок конформизъм.
Ако поне за малко излезем от конфронтационния си маниер на поведение ще съзрем изключително важния ресурс, който има 3 милионната българската диаспора по света.
Силата на нашите сънародници в чужбина не е в генофонда, който гарантира просъществуването на драстично топящия се българския род, не е в електоралния потенциал, нито е в това че българите в чужбина са най-големият инвеститор за Родината ни. Голямата мощ на българската диаспора е в потенциала да изгради така нужното ни гражданско общество. Това е разковничето за създаването на критична маса, която би могла да преобърне българското политическо статукво.
Гражданското общество не се състои от граждани, а то е съвкупност от личности с изградени ценности, финансово независими и имащи свобода на мисленето. Гражданското общество е коректив на властта и само то би могло да спре инертността на държавата, хранеща се от безхаберието и ширещата се корупция.
В момента българското общество е обезверено и потопено в собствените си проблеми за оцеляване. Допълнително вследствие на дезинформираността и медийната пропаганда, българското общество е доведено до отказ от каквато и да е гражданска активност и асертивност и мизантропски настроения и възгледи.
За да се изгради гражданско общество в българската реалност трябва време, но и силна образователна и културна политика. Безспорно трябва да се отгледа поколение, което да израсте с нужните ценности и което да бъде силно и независимо от институции и политики.
Защо българската диаспора е реално съществуващо и работещо гражданско общество?
Сред нашите сънародници в чужбина има образовани и добре реализирани в страните, в които се трудят българи, които имат своята финансова стабилност. Тези българи нямат зависимости от държава, политици и институции и имат свободата да вземат своите решения изцяло обосновани на техните виждания и ценности.
Не на последно място българската диаспора вече е част от съществуващото гражданско общество, в страната в която живее и като такава вече е с осъзнатост за силата на индивида и влиянието му върху обществените процеси. Сънародниците ни извън Родината добре знаят, че освен правото за избор на властта, обществото има право и да упражнява мониторинг върху нейните действия и при несъответствие с гражданските очаквания да упражни т. нар. обществен натиск.
Време е истинските политици да осъзнаят и признаят силата на тази наша огромна българска общност, която би могли да внесе тази толкова нужна ни промяна и да подкрепи „белите лястовици“ в българското общество.
България я има и е жива и тук във Великобритания.
Има ги и сега тези съвременни хъшове.
Историята ни е показала, че често доброто е идвало отвън, от българските емигранти, които са правили плановете си за връщането в Родината и желаното извоюване на нейната свобода.
И време е да осъзнаем, че единственото градивно е обединението.
Време е за дела, които будят сърцата ни български, независимо в кой край на света туптят.
Време е за истинските истории за доброто.
Време е за възраждане на българщината.
„Я кажи ми облаче ле бяло..
Много мина мъничко остана
Наближава в село да се върна
Да се върна майка да прегърна“
Дора Стоянова
Лондон, 7.09.2023