Системата за ранно предупреждение BG-ALERT беше официално представена и въведена в експлоатация в началото на 2024 г. Тя е предназначена да информира населението за предстоящи или настъпили бедствия и извънредни ситуации чрез изпращане на съобщения до мобилните устройства на гражданите. В последната седмица се случиха две събития, които показват, че тя нито информира за предстоящи, нито за настъпили бедствия.
BG-ALERT използва технологията за клетъчни излъчвания (Cell Broadcast), която позволява изпращането на съобщения до всички мобилни устройства в определена географска зона, без да се разчита на индивидуални телефонни номера. Това осигурява бързо и ефективно разпространение на информация при спешни ситуации. Или поне така пише на страницата на системата.
Кога работи?
В категорията „Често задавани въпроси“ на страницата на BG–ALERT пише:
Съобщенията за предупреждение ще бъдат изпращани, когато е налична достоверна информация за събития, застрашаващи живота и здравето на населението, и имуществото им. Например:
- Природни явления – наводнение, ураганен вятър, снегонавявания, пожар и др;
- Биологични и химически инциденти или аварии;
- Ядрена или радиационна авария;
- Промишлени инциденти;
- Транспортни произшествия;
- Други.
Да, ама не
При наводнението, вследствие на проливни дъждове, преди два дни в Северозападна България, системата не е изпратила съобщения. И тук се сблъскваме с абсурдите.
- Системата BG-ALERT не се активира автоматично; тя изисква действия от обучени служители в местните администрации. Министърът на вътрешните работи Даниел Митов посочи, че в засегнатите общини, като Хайредин и Бойчиновци, няма достатъчно обучени кадри, способни да задействат системата. От всички общини в България, само 98 са изпратили заявки за обучение, а в област Враца от 10 общини само 3 са обучени.
- Наводненията в селата Лехчево и Кобиляк са се случили изключително бързо — в рамките на 3 до 5 минути, което не е позволило своевременна реакция чрез системата BG-ALERT. Областният управител на Монтана Калин Хайтов обясни, че бедствието е било локално и не е обхванало голяма територия, което затруднява активирането на системата, предназначена за по-мащабни събития. Системата работела, забележете – „по-мащабно“
- В някои случаи, като в село Хайредин, кметът призна, че не е бил информиран кой трябва да задейства системата и как. Местният отговорник по мобилизационна подготовка посочи, че оперативният център във Враца трябва да контролира системата, но не е ясно дали е имало координация между местните и областните власти.
- Системата BG-ALERT била по-ефективна при предвидими бедствия, като преливане на язовири или реки, където има време за реакция. В случая с проливните дъждове, водата е дошла внезапно от полето, което не е позволило предварително предупреждение. Представител на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Монтана обясни, че при такива ситуации няма как да се предвиди бедствието и да се задейства системата навреме.
- Това не е всичко: Съществува проблем с достъпа на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) до системата за ранно предупреждение BG-ALERT, което ограничава възможността на института да издава директни предупреждения чрез тази система. „За да бъде задействана системата, е необходимо да се изпълнят няколко условия. На първо място трябва да има информация, че ще се случи подобно събитие – а такава е нямало. След това тя трябва да достигне до кметове, областни управители, министри, а те да преценят дали да реализират ранно предупреждение. Трябва да се вземе решение на база преценка на всички фактори. Едва тогава компетентните органи биха могли да емитират съобщение, което BG-ALERT излъчи. От НИМХ трябва да изготвят прогноза, която обаче не е със 100% сигурност. Те все още нямат достъп до системата, така че да генерират съобщение. Институцията трябва да заяви достъп чрез МОСВ. Всеки компетентен орган преценява дали да използва приложението, за което се осъществява съобщение“, обясни директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов в „Интервюто в Новините на NOVA”. Системата за оповестяване при бедствие е конструирана така, че първо сигналът се подава от местната власт или от областният управител, когато се забележи, че има проблем. След това тази информация отива към пожарната, където се преценява дали има реален риск. Едва тогава сигналът се изпраща към телефоните на хората, които живеят в засегнатия район.
BG-Alert не сработи и при земетресенията преди дни
При силното земетресение в Турция преди няколко дни, което беше усетено сериозно и в България, хиляди хора получиха предупреждение на мобилните си телефони. Обаче то не беше получено от българската система, а от приложение на Android – Android Earthquake Alerts.
BG-ALERT не прави ранни предупреждения за земетресения, защото такава потенциална възможност няма нито една система. Това коментира премиерът Росен Желязков в Бургас по повод информацията, че след труса в Турция определени граждани са били известени по мобилните си телефони, цитиран от DarikNews.bg.
„Ранното предупреждение е в сферата на бедствия, производствени аварии и други, застрашаващи здравето и живота на хората. За съжаление все още естественият и изкуственият интелект не могат да предвидят настъпването на земетресения и това не се практикува, за да не се създава паника у населението. Не, че системата не е заработила. Тази система, както и други, не само в България, не може да прави ранни предупреждения за земетресение, още повече, че събитието е било на територията на чужда държава“, обясни Желязков.
T.e. – Android може, BG-ALERT – не.
В Интернет намираме информация, че системата за ранно предупреждение BG-ALERT е внедрена с общ бюджет от 5 285 792 лева, осигурен по Оперативна програма „Околна среда 2014–2020“. Тези средства покриват разработването, внедряването и поддръжката на системата за клетъчно излъчване и разпространение на съобщения за предупреждение на населението. Допълнителни разходи са предвидени за обучения на служители от централната и местната администрация, които ще работят със системата. Например, през 2023 г. са проведени 40 обучения, в които са участвали 740 служители, с общ бюджет от 418 615 лева, осигурен по същата оперативна програма.
И въпреки това тя работи. Но засега – само по време на тестове.
