През последните дни България е свидетел на зачестили сигнали от системата BG Alert, изпращани многократно през деня от областните управители. Тези съобщения, придружени от пронизително пищене на телефоните, предизвикват ненужен стрес сред населението. Представете си само: отпуснали сте се на плажа, вълните нежно ви галят, пиете разхладителна напитка, а изведнъж телефонът ви пронизително пищи, за да ви информира, че… е горещо. Този на пръв поглед безобиден проблем всъщност крие сериозни рискове за ефективността на една иначе жизненоважна система.
Феноменът „умора от аларми“ и неговите последствия
Честото изпращане на предупреждения води до т.нар. alert fatigue (умора от аларми) – добре документиран психологически феномен. Той описва състояние, при което при прекалено чести и многобройни тревожни съобщения хората постепенно намаляват реактивността си, което води до безразличие дори към реални заплахи. Същият ефект е известен и от детската приказка за Лъжливото овчарче.
Както Йордан Терзиев отбелязва в своя статус във Фейсбук: „През последните дни получаваме множество BG-ALERT съобщения — понякога по няколко пъти дневно. Високи температури, риск от пожари, вятър… Разбирам, че целта е превенция. Но когато всяко съобщение е “спешно”, се случва нещо много опасно: Хората спират да слушат.“
В контекста на публичното здравеопазване е установено, че с всяко допълнително съобщение на седмица намалява способността на администраторите да си припомнят важно съдържание – с около 41% повече съобщения, равняващо се на значително по-ниска запомняемост. Подобна тенденция е наблюдавана и при новинарски мобилни известия: потребители, получаващи до 50 сигнала на ден, масово ги деактивират или игнорират – особено когато преценят, че са без значение.
Реални рискове и влияние върху поведението
Намалена запомняемост на важна информация: Изследване сред здравни професионалисти показва рязко спадане в способността да си припомнят съдържание, ако са получили голям брой съобщения – всяко допълнително съобщение увеличава вероятността от забравяне с 40 и няколко процента. Според Wogalter & Mayhorn (2005): „Честите аларми, особено ако не водят до реална заплаха, намаляват вероятността потребителят да реагира адекватно на бъдещи сигнали.“
При широка употреба на различни видове предупреждения (например в Тексас) много хора премахват известията или ги игнорират. Това доведе до случаи, в които напомняния за наводнение или опасност остават непрочетени, въпреки че са били активни.
Често се наблюдава феноменът „cry wolf effect“ (ефектът на лъжливото овчарче) – при твърде много лъжливи или преувеличени тревоги, доверието към системата спада и критични предупреждения вече се обезценяват. Lindell & Perry (2012) показват, че общественото доверие в алармените системи спада при злоупотреба или прекалена честота на сигнали.
Резултатът може да е обратният – въпреки усилията да се предпази населението, системата да изгуби ефективността си точно когато е нужна най-много. Както Йордан Терзиев посочва: „По време на COVID-19, Южна Корея отчита, че при над 10 известия на седмица, хората започват масово да изключват системата за сигнали.“ Той също така дава примери: „В Япония след 2011 г. честите J-Alert сигнали водят до понижен обществен отклик при реални бедствия. САЩ: Прекомерна употреба на AMBER Alerts в някои щати води до игнориране на реални случаи на отвличане.“
За да запази своята ефективност, системата BG Alert се нуждае от прецизиране:
- Ограничаване на честотата на изпращаните съобщения – важното не е колко, а какво и кога.
- Включване на конкретни инструкции и значима информация (напр. „мярка: останете на хладно, пийте вода, не излизайте между 12 и 15 часа“), вместо общи предупреждения.
- Разнообразие във формата – редуване на текст, графични банери, аудио кратки съобщения – за да се избегне рутината.
- Проследяване на реакциите – анкетиране или мониторинг на мобилни настройки за блокиране, за да се идентифицира дали съобщенията се приемат или игнорират.
Йордан Терзиев заключава: „BG-ALERT е важна и нужна система. Но ако тя бъде превърната в ежедневен фонов шум — ще загубим едно от малкото ни работещи оръжия в кризисна ситуация. Нека институциите бъдат по-прецизни в оценката на какво наистина е спешно. Иначе няма смисъл от тази система…“
От една крайност в друга
За съжаление, изглежда, че след първоначалните проблеми с BG Alert – неспособността да подава сигнали за земетресения и наводнения – сега сме преминали в другата крайност.
Припомняме: BG-ALERT – нещо като нищо друго на света
Вместо да предупреждава за реални и непосредствени опасности, системата се използва за съобщения относно горещо време и призиви да не се палят пожари. Идеята на системата е съвсем различна – да предупреждава за опасности, а не за неща, за които всеки може да се информира от термометъра си или от общоизвестни препоръки. В противен случай, смисълът от тази система се губи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
