Голяма битка спечелихме тази седмица. Най-сетне Делян Пеевски и Бойко Борисов са свободни хора. Не трябва да са оковани от охраната на НСО, която спира заплахите срещу тях, но ги държи и дистанцирани от народната любов. Обаче – кой постигна тази голяма победа за демокрацията и човешките свободи? Новият шеф на ДАНС? Новото правителство? Не. „Да, България“ е в основата!
Похвалиха се деликатно във „Фейсбук“. Е, колко да е деликатно. Един приятел рече, че ако падне блокадата на Ормузкия проток – заради тях ще да е. И нямам причини да се съмнявам.
„Да-човеци“ и голямото евроатлантическо „да“
Между другото се замислих откъде им е дошла идеята за името – „Да, България“. И Марко Рубио отговорил. БНТ пише:
„Американският държавен секретар Марко Рубио похвали България, че е оказала подкрепа за операция „Епична ярост“. В интервю за телевизия „Фокс нюз“ Рубио коментира отношенията на администрацията на Доналд Тръмп със съюзниците в НАТО.
„Имаше страни от НАТО, които ни бяха много полезни. Само за пример – Португалия казаха „да“ още преди да сме им казали какъв е въпросът. Полша. Има такива страни – Румъния, България“, коментира Рубио.
Предполагам, сте чували термина yes-man („да-човек“ – буквално преведено). Особено често се използва за външната ни политика и поведението ни пред „нашите евроатлантически партньори“. Каквото и да поискат от теб, казваш „да“. Даже в случая, за който Рубио говори, може да не чакаш въпроса. Не знам, може да ми е грешна аналогията. Но може и да не е.
Но в българската политика е пълно с „да-човеци“. И лошото е, че обикновено те ни управляват. Това са хора, които навън казват „да“, а в страната ни – „не“. Не, това няма как да стане, Брюксел не дава, Тръмп не дава…
Ето, САЩ ни ползват летището за гараж и бензиностанция, обаче управляващите си правят оглушки. Сигурно не са видели самолетите. Като онзи бракониер, дето мъкнел отстреляна кошута на раменете си и срещнал горския:
– Каква е тая кошута, бе?
– Я, гадината – как ме е налазила.
Но, връщайки се на темата за НСО, от страницата „Хер Флик“ призовават да се назначи охрана на Ивайло Мирчев след сблъсъка му с куриер.
Обиколката на Италия, БДЖ и българските рекорди
Но и хубави неща се случват у нас. Ето, страната ни беше домакин на етап от престижната Обиколка на Италия, която тоя път мина и през България. Добре, че бяха чужденците, та малко позапълниха дупките по родните пътища и улици. Най-бързите колоездачи взели разстоянието от Бургас до Велико Търново за 5 ч. и 40 минути. И разни „мразячи“ поднасят в социалните мрежи, че го взели по-бързо от БДЖ. Което е долна лъжа. БДЖ има и влакове за по-малко време по тази линия.
Обаче, докато го проверявах това, се сетих как тогавашният министър Гроздан Караджов се вози на влак миналото лято и се похвали, че счупил рекорда – от София до Бургас само (САМО!!!) за 5 часа и 32 минути. Пътуването беше отразено от случайно попаднали журналисти, а на гарата го посрещна мотаещият се там по случайност кмет на Бургас. И Караджов каза тогава, че можело още да се съкрати времето. Отварям сега разписанието на БДЖ – нещо не се е получила работата. Най-бързият е 5 ч. и 49 минути.
Припомняме – Как БДЖ изпревариха F-16
Бананите, доматите и Клубът на богатите
И нека продължим положително, петък е все пак. Костадин Костадинов писа във „Фейсбук“:
„Най-сетне България сбъдна мечтата на поколения борци за демокрация и стана бананова република – бананите са четири пъти по-евтини от доматите! Помня как преди 36 години българският народ поиска да има целогодишно и във всички магазини банани. Поиска го и го получи.“
И се сетих за един коментар, който писах преди доста години. Как навремето сме чакали Нова година, за да си купим банани, а днес чакаме промоция. Е, не всички, разбира се. Но доматите се превърнаха в новите банани на днешна европейска България, горд член на Клуба на богатите. Или поне член. И „Замунда банан бенд“, и Кирил Ампов се оказаха пророци:
„Бананче за мене, бананче за тебе…
Един голям банан за цялата нация!
Бананче за него, бананче за нея…
За мафиозите бананова плантация!“
Такива песни имаше навремето. Пророчески. Е, ние не им обърнахме внимание. А днес – бангаранга. Каквото и да означава това. Навремето беше лесно с „Митре, ле“. И на чужденците можеше да се обясни. А какво е бангаранга? Звучи малко като европейски регламент, прокаран от „Демократична България“.
Навремето Татяна Лолова беше казала:
„Сега знам какво ще ме питат журналистите. Какво е „дуенде“. Че аз откъде да знам“.
Цялата ни държава е бангаранга – нещо, като нищо друго на света.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
