Още преди да има окончателно инвестиционно решение и без да е започнало реално строителство, проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ вече е погълнал над 1 млрд. лева публични средства. Това заяви народният представител от „Възраждане“ Йордан Тодоров, който поставя серия от въпроси за финансовата прозрачност, управлението и контрола върху разходите по проекта.
Над 1 млрд. лв. без строеж и инвестиционно решение
Йордан Тодоров обърна внимание, че само подготвителните дейности по изграждането на новите ядрени мощности вече са стрували над 1 млрд. лева, въпреки че липсва взето окончателно инвестиционно решение, одобрен проект и реално започнало строителство. По думите му това поставя под сериозно съмнение ефективността и отчетността на управлението на проекта.
Договорът с Westinghouse и рискът от оскъпяване
Основният договор за инженеринг, сключен с Westinghouse и Hyundai Engineering & Construction, е с обявена стойност около 350 млн. щатски долара. Според Йордан Тодоров обаче в договора е включена клауза „Time and Material“, която позволява значително увеличаване на цената при възлагане на допълнителни дейности. Такива дейности могат да включват допроектиране, нови анализи и допълнителни задачи, възлагани от дружеството „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“.
По думите на народния представител вече са възникнали подобни допълнителни дейности, сред които изготвянето на социо-икономически анализ и участието на проектанта в разговори с Европейската комисия. Той посочва, че именно чрез този механизъм реалната стойност на договора може да нараства значително над първоначално обявената.
Паралелно с това съществува информация за най-малко три финансови иска от страна на Westinghouse, свързани с некачествено подадени входни данни и неизпълнение на ангажименти от българска страна. Потенциалната стойност на тези искове е в порядъка на десетки милиони долари, като към момента няма публична информация каква е тяхната съдба. „При тези условия може обосновано да се твърди, че реалните плащания по този договор вече надхвърлят 400 млн. долара“, коментира Йордан Тодоров.
Вижте и това – 28 млн. за амортисьори в АЕЦ „Козлодуй“. Има ли източване?
Консултанти, анекси и нарастващи текущи разходи
Според него договорът е трябвало да бъде приключен в основната си част, но сроковете са удължени, а в момента се подготвя нов анекс за допълнително удължаване с между 6 и 10 месеца. По думите му липсва публично обяснение за причините за тези удължавания и за конкретния напредък по изпълнението.
Йордан Тодоров поставя акцент и върху значителните разходи за консултантски услуги. Той посочва договори с международни компании като Citibank, Pillsbury и Ernst & Young, както и с други по-малки консултанти. По думите му няма официално оповестени данни за стойността на тези договори, но става въпрос за милиони левове, включително авансови плащания и разходи за мобилизация на експертни екипи.
Извършени са и авансови плащания по нов договор с канадска компания. Според Тодоров подобни аванси, обикновено около 10% от стойността на договора, са стандартна практика при стартиране на международни инженерни и консултантски дейности. Освен това са направени разходи за изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда, избор на площадка за 8-и блок, подробни устройствени планове, независими анализи и други съпътстващи дейности, чиято обща стойност възлиза на няколко милиона лева.
изображението е илюстративно
Народният представител обръща внимание и на текущите разходи за персонал на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. По негови данни в дружеството работят около 100 души със средно възнаграждение приблизително 5000 лв. месечно. Към това се добавят бонуси, осигуровки, командировъчни и представителни разходи, като по това перо сумата достига между един и два милиона лева.
Допълнително дружеството има разходи по граждански договори с външни експерти, за които няма публична информация относно броя и общата стойност. Известно е поне за единичен договор на стойност около 50 хил. лева. В същото време се поддържат договори с най-малко шест адвокатски кантори, включително наети за конкретни казуси, което по думите на Тодоров допълнително увеличава текущите разходи без яснота за условията и крайния финансов ефект.
„На база на всички тези разходни пера може да се направи обосновано предположение, че през 2024 и 2025 г. по проекта вече са разплатени много над 1 млрд. лв. за абсолютно нищо – за анализи и подготовка на подготовката, без да е взето инвестиционно решение, без одобрен проект и без започнало реално строителство“, заявява Йордан Тодоров.
Паралелът с АЕЦ „Белене“ и финансовият риск
В заключение той прави сравнение с проекта за АЕЦ „Белене“, като припомня, че през 2012 г. „Росатом“ е поискал около 9 млрд. лева за пълното завършване на двата блока – сума, която по това време е била определяна като икономическа катастрофа за държавата. Според него настоящите разходи по проекта в Козлодуй поставят сходни въпроси за дългосрочния финансов риск и отговорността при вземането на стратегически решения.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
