Почти 4500 българи вече са подкрепили петиция в защита на енергийния комплекс „Марица-изток“, съобщават от гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“. По данни на организаторите над 1600 души са се подписали онлайн, а още около 2800 подписа са събрани на хартиен носител сред работници в комплекса.
„Марица-изток“ като стратегически енергиен актив
Инициативата настоява „Марица-изток“ да бъде разглеждан не просто като въглищен производител, а като стратегически енергиен актив, който има ключова роля за стабилността на българската и европейската електроенергийна система. Основното искане е комплексът да бъде признат за доставчик на критична системна услуга в рамките на европейската електропреносна мрежа ENTSO-E и да получи целево европейско финансиране за поддържане на горещ резерв, въртяща инерция и реактивна мощност.
Зад предложението стоят инж. Игнат Божинов, енергетик с близо пет десетилетия опит в българската енергетика, проф. д-р инж. Иван Марков, бивш изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ и бивш заместник-министър на енергетиката, инж. Щерьо Щерев, дългогодишен експерт в минното дело и бивш заместник-министър на енергетиката, както и Светослав Пройнов, енергиен анализатор и координатор на инициативата. Екипът представя предложението като експертна позиция, основана на инженерна логика, опита на хора от сектора и оценка на новите рискове пред електроенергийната система.
Може да ви е интересно – Енергиен завой в Италия: край на въглищата се отлага с 13 години
Защо инициативата настоява за ревизия на НПВУ
Според гражданската инициатива сегашният Национален план за възстановяване и устойчивост трябва да бъде ревизиран, защото вече не отговаря на променената енергийна реалност. Като правно основание се посочва чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241, според който плановете за възстановяване могат да бъдат актуализирани при обективно променени обстоятелства. Цитираният член действително допуска държава членка да поиска промяна на своя план, когато заложени в него мерки или цели вече не могат да бъдат изпълнени поради обективни обстоятелства. Това не става автоматично, а чрез мотивирано искане до Европейската комисия и последваща процедура на европейско ниво.
От „Защита на Марица-изток“ твърдят, че такива обстоятелства вече са налице. На първо място те посочват, че през 2021–2022 г. НПВУ е бил променен по начин, който според тях е насочил значителен ресурс към частни проекти за възобновяема енергия и батерии, без да бъде отчетена ролята на държавните базови мощности. В предложението се посочва, че средствата от въглеродни емисии и европейско финансиране вместо да подпомогнат стабилността на българската енергетика, се насочват към фотоволтаични мощности, които сами по себе си не могат да гарантират непрекъснатост и баланс на системата.
Основният аргумент на инициативата е, че „Марица-изток“ изпълнява роля, която не се измерва единствено в произведени мегаватчасове. Централите в комплекса могат да поддържат т.нар. горещ резерв — мощности, които са готови да реагират бързо при авария или недостиг. Те осигуряват и въртяща инерция — физическата стабилност, която идва от големите турбини и помага честотата в мрежата да остане около 50 Hz при внезапни смущения. Освен това синхронните генератори могат да осигуряват реактивна мощност, необходима за стабилно напрежение по преносната мрежа.
сн: Фейсбук/Движение „23 септември“
Казано по-просто, според авторите на предложението „Марица-изток“ не е важен само защото произвежда ток. Той е важен, защото може да държи системата стабилна в моменти, когато производството и потреблението се променят рязко. Именно тази услуга, според инициативата, не се заплаща адекватно от пазара, защото борсовата цена отчита продадената електроенергия, но не и стабилността, която централите осигуряват на мрежата.
Особено внимание в предложението е отделено на географското положение на комплекса. „Марица-изток“ е представен като ключов синхронен възел в източната част на европейската електроенергийна система. Според инициативата това положение става още по-важно след интеграцията на Украйна и Молдова в ENTSO-E, както и заради тежките поражения върху украинската енергийна инфраструктура. Когато Украйна има нужда от внос, електроенергийни потоци могат да се насочват от ЕС на изток. Когато украинската система работи нормално, потоците могат да се обърнат. Това, според авторите, създава нова динамика, която не е била отчетена при първоначалното изготвяне на НПВУ.
Вижте и това – Кризата връща въглищата: светът отново залага на старото гориво
Енергийната сигурност и ролята на ENTSO-E
Инициативата поставя въпроса и в по-широк европейски контекст. В анализа се посочва, че след големите аварии в европейската електроенергийна система — включително мащабното прекъсване на тока в Испания и Португалия през април 2025 г. — темата за мрежовата стабилност вече е сред водещите приоритети на ЕС. Според предоставения от инициативата анализ окончателният доклад на ENTSO-E от март 2026 г. за аварията на Иберийския полуостров потвърждава значението на реактивната мощност, управлението на напрежението и наличието на достатъчно синхронни генератори. Анализът на инициативата за доклада на ENTSO-E и европейските инвестиции е достъпен тук.
От „Защита на Марица-изток“ виждат в това аргумент, че България може да защити комплекса не като изключение от европейската политика, а като част от новата европейска нужда от стабилни мрежови услуги. Те посочват, че ЕС планира огромни инвестиции в електропреносни и разпределителни мрежи до 2040 г., включително за модернизация, свързаност и устойчивост на системата. Затова, според инициативата, България трябва да поиска европейско финансиране за вече съществуващ стратегически актив, вместо да допуска неговото ограничаване или закриване.
Припомняме – „Възраждане“ настоява за отмяна на въглеродните квоти и защита на въглищната енергетика
Какво искат защитниците на „Марица-изток“
В предложението се отправят няколко конкретни искания. Първото е „Марица-изток“, и по-специално ТЕЦ „Марица-изток 2“, да бъде официално признат за доставчик на критична системна услуга за стабилността на източния фланг на ENTSO-E. Второто е тази роля да бъде включена в актуализиран НПВУ, така че да се осигури целево европейско финансиране за поддържане на горещ резерв от 500–600 MW, за покриване на разходите, свързани с въглеродните емисии при изпълнението на тази системна услуга, и за гарантиране на финансиране поне до 2038 г., докато бъдат изградени надеждни алтернативи.
Третото искане е да бъде направена проверка на присъединените след 2021 г. ВЕИ мощности и тяхното въздействие върху мрежата. Според инициативата масовото и хаотично присъединяване на фотоволтаични и вятърни мощности увеличава нуждата от балансиране и прехвърля тежестта върху държавни ВЕЦ и ПАВЕЦ. Като пример се посочва ПАВЕЦ „Чаира“, за която авторите твърдят, че е била поставена в режим на работа, различен от проектния ѝ замисъл, вследствие на което е настъпила тежка авария.
Четвъртото искане е създаване на временна парламентарна комисия, която да разследва промените в НПВУ, причините за аварията в ПАВЕЦ „Чаира“, начина на управление на водно-енергийния цикъл и липсата на реакция от страна на Министерството на енергетиката по отвореното писмо на инж. Игнат Божинов от 11 декември 2025 г.
Петицията ще бъде внесена в Народното събрание, в новото правителство и Министерството на енергетиката, както и в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Според инициативата моментът е ключов, защото новите народни представители вече са положили клетва и трябва да поемат отговорност за стратегически въпроси като енергийната сигурност, цената на електроенергията и бъдещето на един от най-големите индустриални комплекси в България.
Основното послание на „Защита на Марица-изток“ е, че дебатът не трябва да се води само като спор „въглища срещу зелена енергия“. Според авторите на предложението истинският въпрос е дали България и Европа ще имат достатъчно стабилна, предвидима и управляема електроенергийна система. В този смисъл те настояват, че комплексът трябва да бъде оценяван не само през призмата на емисиите и пазарната цена на тока, а и през ролята му за сигурността на мрежата.
„Марица-изток“ не е просто ТЕЦ, а част от националната сигурност на България, заявяват от инициативата. Затова те призовават гражданите, работниците в комплекса, енергийните експерти и всички, които смятат темата за важна, да подкрепят петицията.
Петицията може да бъде подкрепена тук: https://bolg.su/app.php/petition-marica-iztok
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
