Повече от 20 години след влизането на България в НАТО, Денят на храбростта и празникът на Българската армия все по-често прилича не на демонстрация на сила, а на внимателно режисирана церемония по прикриване на липси. България официално стана член на НАТО на 29 март 2004 г., заедно с още шест държави от Централна и Източна Европа. Оттогава минаха повече от две десетилетия, бяха изговорени безброй речи за модернизация, съюзническа солидарност и евроатлантическа сигурност, но на 6 май 2026 г. в София традиционен военен парад няма да има.
И ако човек гледа само официалните формулировки, всичко изглежда подредено: водосвет, бойни знамена, артилерийски салюти, представителни роти, тържествен марш и прелитане на самолети над площад „Св. Александър Невски“. Но ако се вгледа в детайлите, картината става далеч по-интересна. Защото тази година ще видим новите F-16 Block 70 в небето над София, но няма да ги видим там, където всъщност има най-голямо значение — на бойно дежурство за охрана на българското въздушно пространство.
Как военният парад на 6 май се смаляваше година след година
Сравнението с предишни години показва ясна тенденция. Не всяка година форматът е бил еднакъв, но линията е видима: от мащабни паради с жива сила, бронирана техника, артилерия и авиация към все по-минималистични церемонии, в които армията присъства повече символично, отколкото като реална демонстрация на способности.
През 2016 г. парадът в София включва повече от 1300 военнослужещи, над 35 верижни и колесни машини, както и 12 самолета и вертолета от състава на Военновъздушните и Военноморските сили. През 2017 г. вече се вижда свиване. Тогава участват около 1200 военнослужещи, но тежка сухопътна техника не е предвидена. Единствената бойна техника е авиационна — МиГ-29, Ми-17 и „Кугър“.
През 2018 г., за 140 години от създаването на Българската армия, идва един от най-мащабните паради в последните години: над 1600 военнослужещи, 52 бойни машини и 14 самолета и вертолета. Над София прелитат Ми-17, Ми-24, AS-532 AL Cougar, C-27J Spartan, L-39ZA, „Пилатус“, Су-25 и МиГ-29. Това е година, в която празникът все още изглежда като празник на армия, а не като съкратен протокол.
През 2019 г. също има пълноценен парад: над 1000 военнослужещи, 48 верижни и колесни бойни машини, зенитно-ракетни формирования и 10 самолета и вертолета. По ирония, това е и годината, в която се отбелязват 15 години от членството на България в НАТО. Тогава все още има техника на земята, авиация в небето и поне външен образ на армейска тежест. След това идват годините на прекъсването. През 2020 г. парадът отпада заради извънредното положение и мерките срещу COVID-19. През 2021 г. отново няма традиционен парад, макар да има въздушни прелитания и демонстрации. През 2022 г. за трета поредна година няма парад в София, а вместо това се провеждат демонстрации на способности в различни гарнизони и полигони. През 2023 г. парадът се завръща след тригодишна пауза. И завръщането не е символично: повече от 800 военнослужещи, 62 бойни машини и 19 самолета и вертолета преминават през центъра на София. Това е последният наистина голям 6 май — поне засега.
През 2024 г. парадът отново е отменен. Официалното обяснение тогава е съвпадането с Великденските празници. През 2025 г. парад има, но без сухопътна техника. Участват близо 700 военнослужещи, а въздушната част включва Ми-17 и „Кугър“. Командващият парада бригаден генерал Божидар Бойков казва, че на площада ще дефилира „най-ценното, което армията има“ — хората. Това е вярно. Само че когато армията показва единствено хората си, а скрива техниката — или няма какво да покаже, или няма как да го изкара на площада. И двете не звучат особено тържествено.
Какво ще има на 6 май вместо военен парад
Тази година Денят на храбростта и празникът на Българската армия в София ще бъде отбелязан с водосвет на бойните знамена и знамената-светини пред Паметника на Незнайния воин. Ритуалът започва в 10:00 ч. с прелитане на вертолет с националния флаг. Ще участват представителни роти от Националната гвардейска част и Съвместното командване на специалните операции, знаменен взвод, Гвардейският представителен духов оркестър и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски, пише ФОКУС. При изпълнението на химна ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта. След това ще има венци, цветя, тържествен марш на представителните роти и въздушно прелитане. Над площад „Александър Невски“ трябва да преминат C-27J Spartan, Су-25, F-16 Block 70 и МиГ-29.
Тоест — парад няма, но ще има самолетен кадър. Няма да видим класическо дефиле с наземна бойна техника, но ще видим авиация. Няма да има тежки машини по жълтите павета, но ще има достатъчно шум в небето, за да изглежда празникът все пак празнично. Това вече е българският компромис между реалността и телевизионната картина.
Официална публична причина защо тази година няма традиционен парад не е посочена. News.bg, позовавайки се на Mediapool, пише, че от военното министерство не коментират причината, но вероятно става дума за недостатъчно средства за организацията и затруднения на фона на липсата на редовен бюджет.
И тук започва иронията. Пари за парад няма. За модернизация — уж има. За скъпи нови изтребители — има. За бойни машини „Страйкър“ — има. За големи стратегически формулировки — винаги има. Но за традиционния ритуал, в който обществото да види какво представлява армията му, изведнъж се оказва, че няма.
F-16 за празника, МиГ-29 за дежурството
Най-големият парадокс тази година е именно F-16. България вече разполага с осем самолета F-16 Block 70 по първия договор. По информация на военното издание ArmyMedia, доставките по първия договор са приключили през декември 2025 г., като в Трета авиобаза са представени всичките осем самолета — шест едноместни и два двуместни.
Тоест самолетите вече са тук. Те могат да участват в празнично прелитане. Могат да бъдат снимани, показвани, обяснявани, възхвалявани и превръщани в символ на „новата епоха“ на българската авиация. Само че все още не могат да поемат най-важната задача — бойно дежурство по охрана на въздушното пространство.
Командирът на ВВС генерал-майор Николай Русев заявява пред БНТ, че тази година F-16 няма да влязат на бойно дежурство. По думите му самолетът трябва да бъде доокомплектован, а първият договор да бъде изпълнен на 100%. Русев уточнява, че България има шестима пилоти в страната, преминали обучение, като до ноември те трябва да станат 12. Той добавя и нещо много показателно: хората на МиГ-29 „изнемогват“, защото дават много дежурства, трупат отпуски и компенсации.
С други думи, новите F-16 вече могат да бъдат част от празничната картинка, но реалната охрана на небето продължава да се крепи на МиГ-29 — съветска по произход машина, която България трябваше отдавна да е заменила, за да е в тон с нашите евроатлантически партньори. Това е модернизация по български: купуваш новото, снимаш се с него, чакаш го да бъде доокомплектовано, а през това време старото продължава да носи държавата на гърба си. И в случая – не само старо, но и съветско. Напук на българския евроатлантик.
Парадоксът е почти съвършен: F-16 ще минат над столицата за празника, но ако трябва да се вдигне дежурна двойка за реална охрана, България продължава да гледа към МиГ-29. Новото лети за церемония, старото стои на пост.
Миналогодишната „добавена реалност“ вече лети, но още не пази
Тук си струва да се припомни и как изглеждаше темата преди година. В коментар от 2025 г. описах почти абсурдната ситуация, при която над София F-16 няма да лети, но bTV ще го покаже в ефир чрез AR технология. Самолетът тогава присъстваше не толкова в небето, колкото в телевизионното студио — „бъдещето на българската авиация“, но през анимационен филтър.
Тази ирония беше точна, защото описваше същината на българския проблем: ние често първо произвеждаме образа на модернизацията, а после чакаме самата модернизация да настигне образа си. Миналата година F-16 беше добавена реалност. Тази година вече е реалност в небето. Но все още не е реалност в бойното дежурство.
Разликата е важна, но не променя голямата картина. През 2025 г. самолетът беше телевизионен символ. През 2026 г. е празничен символ. Въпросът е кога ще стане оперативен инструмент.
„Проблемът не е в парите, а в главите“
В този контекст коментарът на Георги Съйков звучи не просто емоционално, а като диагноза на общественото усещане. Той обобщава ситуацията така: парад няма, защото „нямало пари“, но за скъпи „Страйкър“, за свръхскъпи F-16 и за плащания към НАТО пари има. Основният му въпрос е защо, след толкова разходи и толкова обещания, България още разчита на съветските МиГ-29 за охрана на въздушното си пространство.
Съйков обръща внимание и на самия термин „усвояване“ на F-16 — дума, която в българския политически речник звучи двусмислено, защото твърде често се използва около пари, фондове и обществени поръчки. В случая тя означава въвеждане на нов тип техника в експлоатация — подготовка на пилоти, инженерен състав, процедури, инфраструктура и въоръжение. Но иронията е неизбежна: държавата купува скъпи самолети, а после години наред обяснява, че още ги „усвоява“.
Най-силната теза на Съйков е, че проблемът не е само в липсата на пари, а в липсата на държавно мислене. В неговия коментар това е казано остро: когато управляващите са убедили голяма част от обществото, че България няма нужда от собствена армия, собствена енергетика, родна индустрия, национална идеология и дългосрочна визия, резултатът е предвидим — държавата започва да се свива до администрация, която управлява упадъка си.
Това, разбира се, е политическа оценка. Но фактите около 6 май я правят трудна за пренебрегване. Защото когато повече от 20 години след влизането в НАТО парадът изчезва, F-16 още не носят дежурство, МиГ-29 продължават да изнемогват, а обществото получава вместо ясна демонстрация на способности — церемония, салюти и кратко прелитане, въпросът вече не е само „защо няма парад“. Въпросът е какво точно остана да се покаже.
Празник на армията или празник на имитацията
Денят на храбростта по замисъл е празник на воинската чест, на бойните знамена, на паметта и на готовността държавата да защитава себе си. Но през последните години той все повече се превръща в празник на внимателно дозираното присъствие: малко роти, малко оркестър, малко салюти, малко авиация — колкото да не кажем, че съвсем няма нищо. Нещо като нищо друго на света. Държавите показват армията си не само за да впечатляват, а за да напомнят на собствените си граждани, че имат държава. Че има ред, сила, приемственост и способност за защита.
Когато този образ започне да се топи, остава неприятното усещане, че не се отказваме просто от парад. Отказваме се от един от малкото публични ритуали, в които армията се вижда като национална институция, а не като бюджетен ред, кадрови проблем или поредна модернизационна сага.
Защото страната, която повече от 20 години е в НАТО, купува F-16, чака „Страйкър“, говори за модернизация, но продължава да пази небето си със съветски МиГ-29, няма нужда от много ирония. Реалността сама си я пише.
Миналата година F-16 беше добавена реалност. Тази година е празнична реалност. Догодина, евентуално, може да стане и бойна реалност. Ако сме я окомплектовали, подписали и усвоили.
А дотогава — вадете черешовите топчета и да се свършва.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
