На фона на социалните неравенства и нарастващото обществено недоволство, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (позната като Комисия по досиетата) отново се оказа в центъра на политически дебат.
Остро изказване от парламентарната трибуна
Народният представител от „Възраждане“ Ангел Славчев направи остро изказване във връзка с избора на ръководство и членове на Комисията по досиетата. Той се обърна към гражданите, особено пенсионерите, посочвайки, че председателят на комисията ще получава 14 000 лева месечно, или 680 лева на ден – сума, надвишаваща минималната пенсия в страната, която е 630 лева за цял месец.
„680 лева, уважаеми български пенсионери, ще вземе председателят на тази комисия за един работен ден. А вие… взимате позорните 630 лева“, заяви Славчев.
Той изтъкна, че заместник-председателят ще получава с около 10% по-малко, а членовете на комисията – около 7000 лв. на месец. Според него това е неморално на фона на социалната картина в България и определи комисията като „кърлеж върху бюджета“, източваща над 5.3 млн. лева годишно.
Ангел Славчев отправи критики и към избрания за заместник-председател Константин Пенчев, бивш конституционен съдия, обвинявайки го в съавторство на правна норма, довела до отнемането на жилища на хиляди българи чрез частни съдебни изпълнители.
Какво представлява Комисията по досиетата
Комисията по досиетата е създадена с Закон през декември 2006 г. и започва реална дейност през 2007 г. Състои се от 9 членове, избирани от парламента с мандат от 5 години, с възможност за едно преизбиране. Официалното ѝ наименование е:
Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.
Нейната основна функция е да установява и оповестява дали дадено лице е било агент или сътрудник на службите в периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г. Въпреки че работата ѝ е предвидена като временна, Комисията действа вече 18-та година. Това поражда съмнения, че институцията нарочно функционира с бавни темпове, за да се самозапазва. Комисията има един председател, един заместник-председател, един секретар и шестима членове. През годините е имало идеи документите може да бъде преместени в Държавен архив и всеки, който проявява интерес, да ги провери, но тя никога не е реализирана и комисията продължава да съществува.
Как се решава въпросът в другите страни от ЕС
- Германия: Създадената след обединението Федерална комисия за досиетата на Щази (BStU) бе активна до 2021 г., когато архивите ѝ бяха прехвърлени към Федералния архив. Достъпът до документите остава гарантиран, но структурата бе интегрирана и оптимизирана.
- Полша: Институтът за национална памет (IPN) пое отговорността за лустрацията и разкриването на архивите на комунистическите служби. Той комбинира научна дейност с прокурорски функции и е активен до днес, но разполага с ясно регламентиран обхват и крайни срокове по някои категории.
- Унгария: Създадена бе Комисия за историческа справедливост, но тя действа основно в периода до началото на 2000-те. В последните години лустрацията почти не е на дневен ред.
- Чехия и Словакия: В Чехия действа Уставът за достъп до архивите на ДС, като се позволява разследване и достъп от страна на гражданите и журналисти. В Словакия е създаден Институт за национална памет, който изпълнява сходни функции.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
