България обяви „историческа стъпка“ – държавата влиза с 10% участие в проучванията за нефт и газ в дълбоководния блок „Хан Аспарух“ в Черно море. Докато енергийното министерство говори за енергийна сигурност и дългосрочна визия, от опозицията предупреждават: това не е пробив, а закъсняло и рисково участие в дейност, от която държавата доброволно се е оттеглила преди десетилетия.
Какво означава 10% държавно участие в „Хан Аспарух“
В публикация във Facebook министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков съобщи, че чрез Български енергиен холдинг (БЕХ) държавата придобива 10% участие в правата и задълженията по проучването на блок „Хан Аспарух“ в Черно море. Проектът се реализира съвместно с OMV Offshore Bulgaria и NewMed Energy Balkan Limited.
По думите му това участие означава, че България вече няма да разчита единствено на концесионни такси, а ще бъде пряк участник в процеса на вземане на решения и в резултатите от проучванията.
Какво печели държавата според енергийното министерство
Според представената от Министерството на енергетиката информация, освен концесионна такса, която може да достигне до 30% от приходите, държавата ще получава и допълнителен дял като реален участник в проекта.
Подчертава се още, че БЕХ влиза в инициативата без да поема разходите за вече извършените три сондажа, като участва директно в следващите два, първият от които вече се изпълнява. Сондажният кораб е на място, а първите резултати се очакват в близко време.
Обявено беше и създаването на нова специализирана дирекция в рамките на БЕХ, която да се занимава с търсене и проучване в Черно море. Аргументът – натрупване на експертиза и укрепване на дългосрочната енергийна сигурност на страната.
Проучването на нефт и газ: висок риск, който рядко се споменава
Съвсем различна перспектива представи народният представител Йордан Тодоров от Възраждане, който определи официалната реторика като подвеждаща.
По думите му проучването на нефт и природен газ е сред най-рисковите дейности в енергийния сектор – факт, който отсъства от оптимистичните съобщения. Тодоров посочва, че от всеки 100 проучени геоложки структури в глобален мащаб едва 10–15 съдържат каквито и да било количества въглеводороди, а само 7–8 достигат до етап, в който могат да бъдат разработени като търговски находища.
Рискът е още по-голям при морските, особено дълбоководни находища, където геоложката успеваемост спада до около 8–12%, а търговски рентабилни стават едва 2–3 от 100. Цената на един офшорен сондаж може да надхвърли 100 млн. долара, а икономическият праг за рентабилен добив е значително по-висок от този на сушата.
Той подчертава и че дори откриването на нефт или газ не означава автоматично начало на добив. Следват години допълнителни проучвания, инженерни анализи, екологични оценки и инвестиционни решения, при които много „открития“ отпадат като нерентабилни.
Загубеният държавен капацитет и контрол върху ресурсите
Като ключов проблем Йордан Тодоров посочва ликвидирането на Държавната геоложка служба в края на 90-те години. Според него това е стратегическо отстъпление от управлението на собствените подземни богатства и е довело до загуба на десетилетия натрупван научен, технически и кадрови капацитет, както и на огромни масиви от данни.
По думите му особено тежки са последствията за хидрогеологията и управлението на водните ресурси. След прекратяването на периодичните изследвания на подземните води техните количества и качество на практика намаляват с всяка изминала година, а дългосрочната сигурност на водоснабдяването е нарушена.
Йордан Тодоров заявява, че днес държавата плаща цената на тези решения чрез слаб контрол върху концесиите, зависимост от данни, предоставяни от самите концесионери, и липса на инструменти за активна защита на националния интерес.
„Всичко това трябва да бъде съградено отново от прахта, когато „Възраждане“ управлява държавата. В противен случай сме обречени на вечна бедност.“, категоричен е той.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
