„45 години стигат, времето е наше“ – така звучеше обещанието, което трябваше да ни изведе от миналото и да ни гарантира бъдеще. Повярвахме. Но с времето се оказа, че това „наше“ време всъщност не е съвсем наше. Че в него някой друг разпределя ролите, а ние просто присъстваме – като статисти в декор, който прилича повече на матрица, отколкото на демокрация.
Защото времето, което дойде, едва ли сме си го поръчвали. И няма къде да го върнем. Демокрацията беше подменена под носа ни – тихо, методично, почти безболезнено. Преходът, който трябваше да ни изведе от тоталитаризма, ни заведе в друго управление: олигархично, зависимо от икономически и външни интереси. И остави усещането, че живеем не в постдемокрация, а в посткомунизъм с по-лъскава витрина.
От тоталитаризъм към олигархия: незабелязаната подмяна
Днес мнозина си спомнят за евтините кебапчета и лимонадата от времето на Живков. Носталгията е лош съветник, но сравненията сами се натрапват. Кебапчетата от месо ги заменихме с такива от соя и свински жили. Лимонадата – с оцветители и консерванти. И в този процес незабелязано подмениха и вярата ни, и мечтите ни.
Магазините са пълни, но до контейнерите възрастни хора търсят остатъци от демокрацията. Хора, които някога имаха безплатно здравеопазване, днес чакат направление за следващия месец. Хора, които се страхуваха от народната милиция, днес се страхуват от поредния обир, макар да нямат какво да им вземат. Портокали има целогодишно, но ги ядем, когато са на промоция.
Бедност, разочарование и пропадналите обещания на Прехода
По времето на социализма всички бяха еднакво бедни. Днес всички са различно бедни – само че едните пак се оказаха по-равни от другите. Настоящето ни се подменя ежедневно, а ние свикнахме да гледаме. Крадат пред очите ни, а ние свиваме рамене: „Така е.“
Преминахме от достъпно образование към достъпна неграмотност. От „народна република“ – към „държава членка“. От обещано европейско бъдеще – към лавина от регулации. Обещаха ни сигурност – накараха ни да си нарежем ракетите. Обещаха ни благоденствие – изтеглихме номер от джакпота на демокрацията, но числата все не излизат.
Свободата като последен ресурс на обществото
И въпреки това ни остана едно: свободата. Свободата да напиша този текст, свободата вие да го прочетете. И дори свободата – ако решите – да ме напсувате за него. Защото свободата е по-важна от салама. Въпросът е дали знаем как да я използваме. И дали изобщо разбираме колко лесно тя също може да бъде подменена.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
