Президентът Румен Радев внесе официално искане до Конституционния съд с настояване за задължително тълкуване на основни конституционни разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при произвеждането на национален референдум. Поводът е отказът на председателя на парламента да постави на разглеждане предложението за допитване до гражданите относно въвеждането на еврото в България от 2026 г.
„Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ — гласи формулираният въпрос в предложението на държавния глава.
Румен Радев аргументира искането си с нуждата от осигуряване на баланс между пряката и представителната демокрация. Според него отказът на председателя на парламента да разпредели предложението за разглеждане в пленарна зала представлява де факто еднолично решение по същество, което изземва конституционни правомощия на Народното събрание.
Какво иска президентът?
В подаденото искане президентът настоява КС да се произнесе по два ключови въпроса:
- Длъжно ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, когато то идва от конституционен орган с такова право?
- Има ли право председателят на парламента самостоятелно да преценява допустимостта и целесъобразността на предложението и да го отклонява?
Освен искането за тълкуване, Радев настоява Конституционният съд да обяви за нищожно разпореждането на председателя на НС, с което предложението му е върнато без разглеждане. Президентът счита този акт за противоконституционен, тъй като представлява присвояване на компетентност от страна на председателя.
В искането се посочва, че отказът на НС да приеме или отхвърли предложението с официално решение е равнозначен на отказ от парламентарно управление. Подчертава се, че само парламентът, в своя пленарен състав, може да се произнася по въпроса за национален референдум, а всяко друго поведение – било то действие или бездействие – подкопава правото на гражданите на пряко участие в държавната власт.
Румен Радев привежда и предишни прецеденти, при които Народното събрание е разглеждало предложения на президентската институция за национални допитвания – включително през 2014 и 2015 г., когато предложенията са били разглеждани от комисии и поставяни на пленарно обсъждане, дори без да са били приети.
Държавният глава настоява, че действията на председателя на парламента нарушават правния ред, създават несигурност и са в разрез с принципите на правовата държава. Според него, подобен подход не може да бъде оправдан с аргументи, свързани с европейското членство на България или с предходни решения на Народното събрание.
В заключение, президентът моли Конституционния съд не само да даде задължително тълкуване на съответните конституционни текстове, но и да обезсили акта на председателя на парламента като юридически нищожен, за да бъдат възстановени конституционните механизми за упражняване на пряка демокрация в страната.
