Europe, Quo Vadis?* – пише в профила си във „Фейсбук“ българският евродепутат от „Възраждане“ Рада Лайкова.
Оръжия за мир
Европейският съюз се намира на прага на дълбока трансформация в сферата на сигурността, но и във философията, която беше негова сърцевина: мир, просперитет, демокрация. В Брюксел духът става все по-конфронтационен спрямо Русия, но и спрямо САЩ, спрямо пазарните принципи и спрямо самите европейски граждани.
Новата вълна на финансов контрол и милитаризация се поднася под етикета „отбрана“. Програмата на Европейската комисия „Rearm Europe“ обещава мобилизация на 800 милиарда евро за оръжейната индустрия, като средствата трябва да дойдат не от някакви магически източници, а от данъците и лични спестявания и доходи. Стратегията включва не само използване на публични средства, но и мобилизиране на частни спестявания чрез т.нар. Съюз за спестявания и инвестиции.
Рамката на стратегията допуска възможността за регулаторно насърчаване на инвестиции от пенсионни фондове и други институции в сектора на отбраната, който е определен като стратегически. Официалната цел е да се насърчат инвестиции в европейската отбранителна индустрия и да се гарантира дългосрочна подкрепа за Украйна. В академични и политически анализи и предложения се предлага дори мярка въвеждане на 1% данък върху доходите на гражданите, който да се насочи към отбрана и сигурност!
Аргументът е, че това е „справедлив“ начин всеки да допринесе за общата сигурност. Но всъщност става дума за ново преразпределение на капитала, при което обикновените хора ще плащат за политика, спусната от Брюксел. Стигаме до ситуация, в която гражданите няма да имат пряк контрол над спестяванията и данъците си на национално ниво. Това не е само фискален въпрос. Това е избор за посока: ще се превърне ли ЕС в наднационална структура, която може да пренасочва частни спестявания към военната индустрия, без да пита?
Механизмите за това вече са подготвени. Принудителни инвестиции чрез пенсионни фондове. Специални такси и данъци върху финансовите транзакции. Облигации, емитирани целево за отбрана, които ще бъдат купувани от банки с нашите пари. Засилване на инфлацията чрез мащабно финансиране. Ограничаване на възможностите за алтернативни инвестиции или дори за теглене на пари в брой. Идеята за „данък за сигурност“ изглежда като компромис между нуждата от отбрана и тежестта върху държавния бюджет. Но това е само привидно. Истината е, че чрез този инструмент се прокарва нова нормалност, в която Брюксел се отдалечава от гражданите, от националния суверенитет и от отговорността пред избирателя. Парите ни ще финансират война, дори ако ние сме за мир. Защото новото мото е: “Оръжия за мир”.
Страните от еврозоната са още по-уязвими. Те нямат контрол върху паричната си политика, не могат да регулират инфлацията, не могат да девалвират валутата си при нужда. Европейската централна банка определя всичко, включително и това каква част от нашите пари ще отидат за оръжия чрез „икономически неутрални механизми. Мотото „оръжия в името на мира“ звучи не само кухо, но и опасно. Европа не е в режим на защита. Тя е в режим на самозабрава, в който оръжието става новата ценност, а гражданите са средство за финансиране. Много далеч от обещанието за мир и просперитет, което е залегнало в основата на ЕС.
Рада Лайкова и Станислав Стоянов
Въпросът е повече от финансов. Той е морален, политически и културен: Накъде отива Европа – Quo vadis? Иска ли България да се присъедини необратимо към контрола на Европейската централна банка, за да купува оръжия „за мир“, пише Рада Лайкова.
Запасявайте се за мир
През тази седмица беше представена Стратегията на ЕС за Съюз за готовност за предотвратяване и реакция на възникващи заплахи и кризи. Един от текстовете в нея гласи:
Насърчаване на обществеността да въведе практически мерки, като например поддържане на наличието консумативи от първа необходимост, достатъчни за период от 72 часа при извънредни ситуации. Какви може да са тези консумативи?
- Консерви с русенско варено (задължителни!)
- Противогаз (за мирни цели)
- Маски (защото предпазват от всичко)
- Тоалетна хартия (незаменимо оръжие в кризисни времена)
Извън шегата, да си кажем истината: извън гримираните фрази (и безспорно нужни) за готовност при природни бедствия, съюзът говори и за кризи „от нарастващото геополитическо напрежение и конфликти, хибридните заплахи и заплахите за киберсигурността, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство“.
Но кой ще ни спаси от спасителите?
*Quo Vadis – „Къде отиваш“ (латински), известен роман на Хенрик Сенкевич.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
