България е воюваща страна, но медиите ни трябва да бъдат свободни: Дискусията „Войни и конфликти, медии и общество“ се проведе вчера, 12-ти март, в Софийския университет. Организатори бяха Съвета за електронни медии и университета. Тъй като имаше относително голям интерес от журналисти и преподаватели, пък някои от тях малко си превишиха регламентираното време за изказване, времето за мен не стигна. Така че, това, което бях замислил да кажа, го пиша в КритичноБГ. Няма никаква драма, и без това шансът някой от присъстващите да си смени позицията, е точно нулев. Просто малко говорилня. Тези неща трябва да се обсъждат пред студентите, бъдещите журналисти, не в затворен кръг.
В периода от 2016-та до 2019-та година бях като журналист на свободна практика шест пъти в Донецк и околностите и един път в Луганск. По онова време беше доста лесно да се вземе акредитация за работа в зоната на военни действия. За ДНР това ставаше чрез имейл с попълнена електронна форма, сканирана журналистическа карта и снимка. След няколко дни се получаваше отговор – издадена ви е акредитация, заповядайте.
Можеше да се мине както по законния от гледна точка на Украйна начин, през Харков или Запорожие, така и от другата страна – през Ростов на Дон. И знаете ли какъв е проблемът – там не бяха виждали български журналисти. Имало е някакви посещения до началото на 2015-та, после у нас се поставя информационен похлупак
Можеше да се мине както по законния от гледна точка на Украйна начин, през Харков или Запорожие, така и от другата страна – през Ростов на Дон. И знаете ли какъв е проблемът – там не бяха виждали български журналисти. Имало е някакви посещения до началото на 2015-та, после у нас се поставя информационен похлупак. А този период беше времето, когато този конфликт можеше да бъде потушен и да не се стига до ескалацията през 2022-ра година.
Поведението на големите ни медии, както през периода 2014-та до 2022-ра година, така и след това, е типично поведение на медии във воюваща страна – скриване на неудобните факти, истерично разпространение на лъжи и манипулации, които целят да повдигнат „бойния дух“.
Някои от изказалите се заявиха, че ние наистина сме страна, участник във войната. Това категорично е така – нашата страна зае позиция, твърдо подкрепяща едната страна в конфликта, участваше и участва във войната чрез снабдяване на Украйна с гориво и оръжие.
Някои от изказалите се заявиха, че ние наистина сме страна, участник във войната. Това категорично е така – нашата страна зае позиция, твърдо подкрепяща едната страна в конфликта, участваше и участва във войната чрез снабдяване на Украйна с гориво и оръжие. Според някои украински източници, нашата помощ е била решаваща в първите месеци след началото на мащабни военни действия.
Само че, за разлика от Украйна и Русия, за които нямаше избор, ние имахме такъв. Можехме да участваме в тази война, можехме и да откажем да се включим. В периода до 2022-ра година ние се скрихме като мишки и не направихме никакви опити за дипломатическа помощ за прекратяване на конфликта. А предвид историческите ни връзки с Русия и Украйна, именно нашата страна беше най-подходяща за миротворец. В периода след февруари 2022-ра година, се включихме активно във войната. Не с хора, но с икономика.
И тук категорично не съм съгласен с това, че във воюваща страна като нашата, която има избор за участие, трябва да се допуска манипулация на общественото мнение чрез информационно затъмнение, лъжи и заблуди в мейнстрима. Нашата страна се включи във войната заради решение на външно зависимите ни политици, не заради това, че хората го искаха, или нямахме избор. В една нормална медийна среда, в която аргументирано са представени всички гледни точки към този конфликт, хората щяха да получат информация, на базата на която да решат, нужно и морално ли е нашето участие в тази война и като следствие – какви политици са им нужни.
Не знам колко хора си дават сметка, че помагайки на Украйна, независимо от това дали защитава границите си, ние помагаме на една власт, която от 2014-та година досега не е прекратила умишлените терористични действия срещу жителите от другата страна в конфликта. А това е както погазване на Конституцията ни, така и престъпление по Наказателния кодекс. Недопустимо е да подкрепяме тероризма. И тук няма никакво значение дали другата страна в конфликта е права или не.
Липсата на плурализъм в основните медии, нещо, което за огромно съжаление някои от участниците в дискусията отричаха, макар това да е очевадно, доведе до това, че хората направиха грешни избори. Нашата страна често е правила лоши избори, довели до много беди за народа ни. За пореден път повтаряме стари грешки и много медии са съучастници в това.
Така че, няма оправдание, че много наши медии имат типичното поведение на медии във воюваща страна, независимо, че на практика сме такава.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
