Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители в България все пак ще влезе в сила от 1 юли 2025 година, но ще се случи чрез сложна схема за компенсации, която може да натовари държавния бюджет и да постави домакинствата в несигурност. Това заяви Искра Михайлова, депутат от „Възраждане“, в интервю за Критично.бг, в което разясни приетите промени в Закона за енергетиката.
Какво прие парламентът?
На първо четене са били внесени три законопроекта, които предвиждаха различни срокове за отлагане на либерализацията – БСП предлагаха две години, „Има такъв народ“ – пет години, а „Възраждане“ – десет години. Текстът на „Възраждане“ не е приет, а между двете четения, другите две партии си премахват текстовете, посочва тя. В крайна сметка, между първо и второ четене текстовете са били драстично променени, като отстъпките отпадат, а Министерството на енергетиката, чрез депутати от коалицията, въвежда напълно нов механизъм за либерализиран пазар с компенсации.
Новият пазарен модел: пазар в пазара
„Създава се т.нар. специален пазарен сегмент, нещо като пазар в пазара. НЕК вече няма да бъде обществен доставчик, както беше досега, а ще бъде координатор на енергията от ТЕЦ 1, ТЕЦ 2, АЕЦ и НЕК и ще я предлага на този нов сегмент в свободния пазар“, обяснява Михайлова. Оттам петте разпределителни дружества ще купуват ток на пазарни цени и ще го предлагат на домакинствата.
Цената, която битовите потребители ще плащат, ще бъде базова и ще се определя от КЕВР, но разликата между пазарната и базовата цена ще бъде компенсирана от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).
„Това е същият модел, който беше по отношение на бизнеса, само че към бизнеса компенсацията директно идваше в него, а тук компенсацията ще идва в ЕРП-ата“, пояснява депутатът от „Възраждане“.
Кой плаща компенсациите?
„Да, държавата ще плаща за либерализацията чрез фонда“, казва Михайлова. „Ако токът струва 220 лева за мегаватчас, а семейството плаща 138 лева, разликата отива при доставчика и се покрива от ФСЕС. А ако във фонда няма пари – държавният бюджет ще поеме разликата.“
Приет е текст, който допуска попълване на фонда с други нормативни актове, ако бъдат изчерпани средствата в него, включително с пари от държавния бюджет, което на практика означава, че данъкоплатците ще поемат тежестта косвено.
„Ако в фонда обаче няма пари – влизат от държавния бюджет, т.е. отново от нашите данъци. Т.е. ние ще си плащаме, за да имаме по-ниска сметка за ток“, пояснява Искра Михайлова
Какво остава от ролята на КЕВР?
Ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се свива до определянето на базова цена. В случай на извънредни обстоятелства и недостиг на средства във фонда, комисията ще може да определя нова цена извън регулаторния цикъл.
Това означава, че при криза с фонда КЕВР може бързо да увеличи цената за потребителите. Алтернативата е бюджетът да покрива по-малко компенсации и разликата да бъде прехвърлена към хората, допълва Михайлова.
Социална дискриминация и нови критерии за достъп до помощ
Вече се говори и за електронна система, която ще обработва информация от НАП и НОИ, за да преценява кои домакинства имат право на компенсации. Очаква се постепенно от помощта да бъдат изключвани хора с по-големи жилища, високи доходи или липса на затруднения в плащането.
Министерски съвет ще реши кой е ‘заможен’ и кой не – може би с критерий за средна работна заплата. Накрая ще останат само най-бедните, което е хипотеза, защото такива програми в България досега не са работили, подчертава депутатът.
Прозрачност в сметките?
По предложение на „Възраждане“ компенсацията ще бъде описана във фактурите за ток. „Ако сметката ти е 300 лв., ще виждаш, че държавата е компенсирала с още 150 лв. Това показва, че реалната цена на електроенергията е много по-висока от платената“, обяснява Михайлова.
Законът – приет в нарушение?
Искра Михайлова обръща внимание и на процедурно нарушение: „На първо четене разглеждахме само два параграфа, но на второ четене се появиха напълно нови текстове. Това нарушава принципа, че на второ четене не могат да се приемат текстове извън обхвата на първото.“
Тя заявява, че „Възраждане“ ще сезира президента с искане за връщане на закона, както вече се случи с друг енергиен законопроект.
Причината: пари от Плана за възстановяване?
Цялото упражнение е, за да се получат парите по Плана за възстановяване и устойчивост, потвърждава Михайлова. По думите ѝ Министерството на енергетиката е представило пред Европейската комисия, че пазарът се либерализира изцяло, но реално се въвежда междинен модел с компенсации, които маскират ефекта от либерализацията.
Еврокомисията вероятно не знае какво точно ще се случи тук. А българските граждани са подведени, че остават на регулиран пазар, което също не е вярно, обобщава тя.
