Иван Генов: България е на уникално геостратегическо природно място. То предполага да бъдем райски кът, райска градина. Много повече от Швейцария на Балканите и от чудесата на света.
България е един от главните праисторически и исторически цивилизационни центрове на Земята с физическо и духовно присъствие в най-различни географски ширини. Цивилизационният ни код е в съкровищницата на световното културно наследство.
Международните противоречия и сблъсъци по нашите земи, морета и небе са ни носели повече беди, отколкото ползи, от близо и от далече. Многовековното преплитане на Кармата и Съдбата на българския род е свързана с борби и войни, с победи и поражения.
В крайна сметка, българската участ не е заложник само на външния фактор, но в голяма степен се предопределя от водената национална политика и антиполитика. Умението да укрепваш държавата и да повишаваш благосъстоянието на народа е политика, обратното е антиполитика.
…Предстоят невиждани скоростни промени в световен план – технологични, финансово-икономически, геостратегически….
Предстоят невиждани скоростни промени в световен план – технологични, финансово-икономически, геостратегически. Тектонични процеси ще преформатират картата и движещите сили в международните отношения. Ще има нови лидери на прогреса. Ще има и много аутсайдери, най-различни субекти със затихващи функции. Накратко – планетарната буря ще застигне и ще засегне всички държави, някои фатално.
Какви са шансовете на България да преживее и оцелее в тази буря – едновременно ураган и торнадо от най-висока степен? На практика никакви, ако продължава да бъде държава на концесия, държавата „Yes“, държавата със суверенитет по третостепенни и протоколни въпроси. Ако не знае нищо друго освен евроатлантическата риторика и самопредлагане в незавидни пози. Ако нейни представителни лица са Пеевски, Борисов, шарлатаните и всякакви други ментарджии.
България има бъдеще, ако провежда политика, а не антиполитика. Политиката носи чист национален доход, сигурност и привлекателен международен образ. Антиполитиката е свързана с дългове, войни и със смотан имидж. И тук е разломът между геополитикa и евроатлантикa.
Евроатлантикът е символ на антиполитик – ограничен, непълноценен, послушен, подчинен, несвободен, обслужващ, безгръбначен. Той е все по-ослепяващ слуга на тесен кръг отбрани господари. Готов е да отдаде на безсрочна концесия своята държава, заедно с природните ресурси, населението и неговото бъдещо. На ревера си носи значката на евроатлантизма като индулгенция за своите предателства и престъпления. Първосигнална е логореята му с фантомните „евроатлантически ценности“.
Геополитикът е символ на истинския политик. Той е антипод на евроатлантика. Матрицата не е неговото хоби и фундамент. Отличава се с панорамен поглед върху международната политика. Многополюсен, многопластов, многовекторен професионален актьор на международната и националната сцена. Създава все нови и нови възможности за своята държава.
Водоразделът между геополитиците и евроатлантиците е суверенитетът на държавата. Първите го отстояват, а вторите го продават. Допълнителен водораздел е т. нар. „образ на врага“. Първите го отхвърлят, а вторите не могат да съществуват без него. Затова те са постоянна военна заплаха.
Вулгарните сметки на евроатлантиците не излизат дори аритметически. За тях светът е йерархичен – преди всичко доларов от 32 държави на НАТО и от 27 държави на ЕС.
Вулгарните сметки на евроатлантиците не излизат дори аритметически. За тях светът е йерархичен – преди всичко доларов от 32 държави на НАТО и от 27 държави на ЕС. Даже в тесния „елитарен“ свят на евроатлантизма има не малко фактически протекторати, образования от периферията с ограничена правосубектност. За геополитиците светът е цялостен от близо 200 държави без колониални разсейки. Не е нормално България да продължава да се вслушва в камертона на враждебните външнополитически тонове на Кая Калас (Върховен представител на ЕС по международната политика и сигурността) и още повече да се ръководи от назидателните и войнствени наставления на недовършеното явление „Урсула“.
Бойко Борисов и Урсула фон дер Лайен
България, ако иска да я има, следва своевременно да подава сигнали за напускане на Матрицата, за да заслужи място в Новата действителност. Това става не с инерционно линейно мислене, а с вертикален поглед върху света. С катедрално виждане и с Национална доктрина, почиваща на собствения ни цивилизационен код и на националните ни интереси. Геополитиците у нас трябва да неутрализират евроатлантиците, всички онези с ограничен и овехтял светоглед. Само така политиката ще победи антиполитиката и нейния нагон към война.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски