Начало България Замърсителят плаща или как в Кюстендил планират да реализират принципа

Замърсителят плаща или как в Кюстендил планират да реализират принципа

от kritichno.e

Принципът на изчисляване на такса битови отпадъци на база количеството, генерирано от домакинството, познат като „замърсителят плаща“, се отлага от години. Въпреки че това е заложено отдавна в Закона за местните данъци и такси, липсата на методология за изчисляването на количеството отпадъци, които изхвърля едно домакинство, служи за оправдание за невъвеждането му.

Каква е практиката в момента?

Масовият начин за определяне на такса битови отпадъци в общините е на база данъчната оценка на имота. Това далеч не е справедливо. Ако сте сам човек в домакинството, живеете в голям апартамент в центъра на града, вие генерирате определено количество боклуци. Дори да събирате и изхвърляте разделно, дори да компостирате биоразградими отпадъци, плащате висока такса, защото и данъчната ви оценка на имота ще е голяма. Ако живеете в краен квартал, в малък апартамент, с жената, тъщата и двете си деца, вие ще генерирате далеч по-сериозни количества отпадъци, обаче данъчната ви оценка на имота ще е ниска и затова ще заплащате по-ниска такса смет. Това, разбира се, е изключително несправедливо.

Причините за отлагането

Общините отдавна чакат единна методология, която да бъде изработена от държавата, за да се приложи еднакво в цялата страна. Такава все още не е въведена. През годините е имало редица идеи, които така и не са били реализирани. Най-простата от всички е таксата да се изчислява на база населението. Например – ако в града живеят 100 000 души, а сумата, необходима за събиране, извозване, сепариране и депониране на битовите отпадъци, отчисления, рекултивация и други разходи е 10 млн. лв., значи всеки гражданин ще плаща по 100 лв. Сметката е изключително бакалска, но важен е принципът.

Тази идея обаче е неприложима, според много общини, тъй като данните, които те имат за живеещите на нейната територия, са непълни. За да е максимално прозрачен процесът, то всеки трябва чинно и съвестно да подава информация на управителя на етажната собственост (ако сградата е в такъв режим) за обитателите в дома му, както и всеки да се е регистрирал по настоящ (поне) адрес отново съвестно. В тази посока не бяха приети и данните от последното преброяване на НСИ, които да послужат за подобна основа.

През миналата година подобна наредба беше приета от кабинета в оставка, но общините реагираха остро срещу нея.

Не можем вечно да отлагаме

Освен че досегашният принцип за изчисляване на такса битови отпадъци е несправедлив, страната ни подлежи и на санкции, ако не въведе „замърсителят плаща“. Още преди шест години стана ясно, че България е единствената страна в ЕС, която изчислява таксата си по този начин и ЕК заплаши с наказателни процедури, ако не променим това. Последният краен срок, който е поставен и в нашето законодателство, е 1 януари 2026 г.

Как да се изчислява таксата?

Една от обсъжданите през годините идеи за изчисление на таксата на база „замърсителят плаща“ е с определен тип чували за отпадъци. Тя трудно може да бъде приложена и създава голям риск от злоупотреби.

Кметът на Кюстендил демонстрира пред БНТ как работи системата

Далеч по-работеща система вече работи в Кюстендил. В репортаж на БНТ кметът Огнян Атанасов демонстрира как функционира. В града не са закупували нови контейнери за отпадъци, а са преустроени старите, тип „бобър“, информира медията. Капакът на контейнера се отваря с чип, който е на съответното домакинство. Отпадъкът трябва да е в по-малък чувал, за да може да влезе в съответния отвор.

Атанасов посочи, че това ще помогне и за по-качествено сметоизвозване, защото контейнерът е с датчик и отчита кога е пълен със смет. Отделно, това може да се следи и онлайн от самите потребители, за да преценят какво количество хвърлят.

Дали подобна идея ще бъде приложена в цялата страна, ще трябва да се реши в кратки срокове, още през тази година. Кметове по места започнаха да предупреждават граждани, че въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ ще увеличи сериозно такса битови отпадъци. Това не е сигурно, предвид многото възможности за намаляване на генерираната смет, свързани с опции за разделно изхвърляне, рециклиране и дори компостиране. Въпросът е дали няма да бъде използвано като претекст, защото парите за чистотата в градовете все не стигат, а ние все така не живеем в една чиста среда.

Може да подкрепите КритичноБГ тук:

Дарения

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини