Д-р Иван Генов: България – по евроатлантически плячкосана страна

Иван Генов, доктор по Международно право

3,6K

Д-р Иван Генов: България – по евроатлантически плячкосана страна: Както и откъдето да я погледнеш, вече 35 години България е все по-плячкосана и ограбена страна – от чужди и свои. След мирните 45 години на строителство и възход следва печален период на демонтаж и падение, на загуба на суверенитет и национална сигурност. Вместо градивна национална политика – нископоклонна компрадорска антиполитика с отровен дъх на отвъдокеански военни бази.

Пленена и похитена, предадена и източвана страна от глобализма, неолиберализма и евроатлантизма. От соросоидчета, урсулчета и байдънчета – от местна порода гризачи. Това не е нашата България-аутсайдер

От успешна и перспективна страна към 1989 г. (на 27-о място по индекс на човешкото развитие) България вече дълбае дъното в световните класации по индекс на щастието и по коефициента на Джини. Пленена и похитена, предадена и източвана страна от глобализма, неолиберализма и евроатлантизма. От соросоидчета, урсулчета и байдънчета – от местна порода гризачи. Това не е нашата България-аутсайдер. Родителите ни завещаха съвсем друг феномен – достоен и търсен международен субект.

За да я има истинската България, отговаряща на хилядолетната ни величава история и в памет на нашите бащи и майки, трябва решително да се борим срещу основните измерения на Злото у нас:

От 9 на 6 милиона – минус една трета граждани за отрицателно време. Благодарение главно на варварския капитализъм у нас

– Стопяване на българското население. Стопяване като ледник на Екватора, попаднал в замърсените радиоактивни евроатлантически води. От 9 на 6 милиона – минус една трета граждани за отрицателно време. Благодарение главно на варварския капитализъм у нас, който прокуди жива сила – плът и кръв от снагата на Родината – за да я направи преимуществено в трета експлоатирана класа в чужбина;

Само заради Президента и Патриарха все още я има клетата ни държава. Все по-окастрена и почти съсечена

– Източване на българската държава. Сто и десет години по-късно Третата българска държава е забързал се и заблуден пътник към евроатлантическото небитие. Само заради Президента и Патриарха все още я има клетата ни държава. Все по-окастрена и почти съсечена. Като че ли орисията ни е по-дълго време да сме „държава на духа“ без собствена воля и материя.

Вземане на прицел на единната и неделима Българска православна църква.

– Вземане на прицел на единната и неделима Българска православна църква. На „цивилизованите“ много им се иска да поставят до стената за разстрел (подобно на Вапцаров) – Православието, БПЦ, вярата. За тях обаче няма „бронебойни патрони…открити!“ Докога ще търпим слугите на дявола – гостоприемството на разколника Вартоломей, псуването на православието от онзи министър, богохулството на онези съдии? На всички онези, които отворят „кутията на Пандора“. В тази борба за вярата няма компромиси. Негово Светейшество Даниил е последният стожер на българщината, неин конструкт. Заедно с Президента Радев са главните спасители на Отечеството;

– Ликвидиране на националното стопанство. Все още кретаме най-вече с остатъците от онова народно стопанство. Вече сме с издъхваща енергетика. Вместо енергиен диспечер на Балканите – унизен купувач на ток на борсата. Вместо изхранването на две Българии – мощен смешен вносител на продоволствия. С изчезващи отрасли и заводи, с откраднати подземни богатства.

– Нарастващи дефицит на солидарност. Моралът и другарството все повече са спомен. Парите и пак парите са мерило за „новия човек“, критерий за неговото величие и влияние. Джендърството изтласква традиционните ценности. Добрите примери стават рядкост.

И все пак най-голямото зло е Петата колона сред управляващите – явна и тайна колона. Като „плитка“ и като „дълбока държава“.

Такава е актуалната картина в нашата страна. Такава България Тодор Живков не би търпял дори един ден. Да не говорим за търпението на Хан Аспарух, Хан Тервел и Симеон Велики. Къде, обаче, сме ние – в удобна наблюдателница или в отряда на непримиримите? Ще предаваме или ще отстояваме хилядолетния си ген и уникалния си културен код?

Необходими са хладни умове и здрави метли. Метли, с които да изметем онези властници и майкопродавци, които се подиграват с цял един народ. Как да не си спомним мъдрите думи на Томас Джеферсън: „Едно малко въстание от време на време е хубаво нещо!“ И това няма да е насилие, а възстановяване на обикновената човешка справедливост.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски