През тази седмица ДПС на Доган решава дали ще продължи да подкрепя управлението. „Демокрация, права и свободи“ – ДПС събира колективните органи във вторник, за да реши дали оттегля подкрепата си за кабинета, заяви Джевдет Чакъров.
Пред БНР бившият член на ДПС Гюнер Тахир заяви:
„Ако сега хората на Доган останат да подкрепят управлението, това означава, че приключват всичко. Такава стъпка ще бъде наистина грешна“.
„От утрешното разширено заседание на Оперативното бюро на ДПС – Доган може да излезе само една новина – напускане на съществуващата коалиция. Ако се вслушат в гласовете на вътрешната опозиция и на хората си по места, те трябваше да напуснат тази коалиция много по-рано. Приеха една съпътстваща роля. Не може да имаш парламентарна група, която е равна на тази на БСП и по-голяма от тази на ИТН, но те да имат свои министри в кабинета и по трима души в Коалиционния съвет, а ДПС – само двама. Ако напуснат и Пеевски трябва да подкрепя управлението, искам да видя тогава позицията на Бойко Борисов. Трябва да обясни защо получава тази подкрепа“, посочва Тахир в интервю за „Преди всички“.
Опасност от пропукване има обаче не само в управляващото мнозинство, но и в самата фракция около Ахмед Доган, пише още медията.
Юджел Атилла обяви пред БНР в неделя, че предлага нова Национална конференция на АПС, която да утвърди нова партия. Той смята, че в нея трябва да влязат млади и образовани хора, без зависимости. Най-ценният актив на партията е Ахмед Доган, а не трите букви ДПС, подчерта още Атилла.
„Атилла през годините се явява като някакъв революционер. Мога да го сравня само с Ремзи Осман. Тези двамата винаги проявяват някакви техни инициативи, но когато дойде момент наистина да се направи нещо, те или се изтеглят, или отиват при Доган и го молят за прошка.
За мен тези инициативи на Атилла едва ли са съгласувани с Доган и едва ли ще доведат до кой знае какви промени. Това, което казва Атилла, ще се окаже буря в чаша вода. Ако имаше подкрепа, щяха да валят декларации от местните структури, а такива няма. Вярвам на кръга около Чакъров и е възможно Атилла да е искал да стане зам.- председател, но да не е успял. Разломът във фракцията на Доган е между групата около Чакъров и Джейхан Ибрямов от една страна и групата около Илхан Кючюк от друга“, обясни Тахир в предаването „Преди всички“.
Той коментира думи на Орхан Исмаилов, според когото 9 души от ДПС-ДПС чакат вторник, за да решат дали да не минат в „ДПС-Ново начало“.
„Бих очаквал за двама-трима, но 9 е трудно. Знам обаче, че „Новото начало“ работи по общините. Достатъчно е да обещае чадър на определени кметове. Те са разследвани и мислят за собственото си оцеляване“.
Политологът Даниел Смилов добави пред бТВ, че ако ДПС на Доган излезе от мнозинството, то тогава управляващите ще се наложи да разчитат официално на Пеевски за подкрепа и така неговото влияние ще е по-голямо. Той уточни, че Пеевски е инкорпориран в управлението още от неговото начало.
Политологът Огнян Стефанов заяви, цитиран от Епицентър.бг:
„Като излезе ДПС-ДПС от властта, къде ще отиде? Обратно при господин Пеевски ли? На този етап трябва да изберат с мнозинството ли са, или не са. Това е вторият или третият път, когато заплашват, че ще излязат. Олекват.“
Журналистът Калина Андролова коментира във Фейсбук:

Калина Андролова, журналист
„Непрестанните ултиматуми на „ДПС – Доган“ към ГЕРБ да не „ползва“ подкрепата на Пеевски, всъщност създават принуда ГЕРБ да ползва подкрепата на Пеевски. Не е ли парадоксално, че „ДПС – Доган“ със странното си поведение постига точно обратното на това, което иска да постигне. Защото, когато ГЕРБ непрекъснато ЗАВИСИ ОТ КОЛЕБАЕЩАТА СЕ ПОДКРЕПА на „ДПС – Доган“, то на Борисов му се налага да приема подкрепа от други формации включително „ДПС – Ново начало“, поне докато България получи зелена светлина за еврозоната. Това, което групата на Доган произвежда като резултат е, че тласка Борисов да се съобразява много повече с политическото присъствие на Пеевски. Тоест влиянието, срещу което „ДПС – Доган“ се жалват, всъщност нараства многократно именно заради техните искания, промени в настроението, декларации, заявления и внасяне на несигурност.
Вероятно „ДПС – Доган“ са помислили върху това, че в момента са НА ТОПЛО и ЗАЩИТЕНО в правителството, което донякъде ги спасява от неяснотите и опасностите, идващи отвън. Затова не е лошо да си представят за една минута как правителството се разпада, идват избори, в които Пеевски ще се раздаде още повече, за да бъде втора политическа сила. („Меч“ и „Величие“ също работят в тази посока, те са в ролята на екстракорпорална литотрипсия, ползват се за разбиване отвън на по-голямата формация на Костадин.) А ако „ДПС – Ново начало“ стане втора политическа сила, почти сигурно е, че ще имаме власт с мандата на Пеевски, а вероятно и с премиер Пеевски. И въпросът е, тогава парламентът по-готини членове на регулатори ли ще избере?! Някой от тези, дето скачат за регулаторите днес, сметнал ли е това уравнение?! На „ДПС – Доган“, които най-добре познават Пеевски, как им изглежда такава перспектива от гледна точка на необратимия разрив между Доган и Пеевски? Искрено се надявам, когато пишат декларации и си оттеглят всеки ден подкрепата, да калкулират и страстта, която Пеевски изпитва по усещането, че АКО ПОЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА СЕ РАЗПРАВИ С ТЯХ ДО БЕЗ ОСТАТЪК?! Защото тази страст на следващите избори ще се превърне в разрушителна необходимост. Така че „ДПС – Доган“ е по-удачно да си стоят на топличко, вместо да ритат коня, на който седят, щото като тръгне конят към следващите избори, ще увиснат на клона, на който им е закачена примката. Точно като във филмите за Дивия запад. Когато поискаш повече, може да загубиш и малкото. А иначе „ДПС – Доган“ знае всичко за властта, включително и това, че тя въобще е поносима, само когато успява да прикрие част от същността си. Властта е толкова по-силна и устойчива, колкото по-добре успява да скрие собствените си механизми, според които се случва. В крайна сметка „ДПС – Доган“ съзнателно тикат ГЕРБ в зависимост от Пеевски, ще си помисли човек, че вече работят за задачите на Пеевски, но в ролята на неудачниците, които създават само фон за успеха на главния литературен герой.
Доган имаше огромен шанс в началото на разцеплението с Пеевски, но показа, че не може да се организира, и че няма нито сили, нито идеи, нито пък контролира механизмите на управление на собствената си партия. Властта на Доган беше извлечена от Пеевски по най-древната схема – пари, пиянство, мързел и разгул. Този, който ти предоставя удоволствието и излишъците, този, който ДАВА, той те контролира и деградира, вкарва те в зависимост и започва да управлява механизмите, на които се основава партийната и политическата власт. Тоест аутсорсингът на най-важните партийни задачи, особено такива, свързани с финансирането и организацията на партийните структури, извличат фактическото лидерство. Особено, ако вторият човек е с естествена вътрешна структура да упражнява влияние и неформална власт. Така че Доган загуби, когато всички очакваха, че може да спечели. Включително и аз очаквах, че Доган съществува. Но той загуби, защото в действителност вече е бил загубил много отдавна. И партията, и себе си. Всичко изглежда много лесно и естествено, когато си най-големият шеф, да си гледаш удоволствието и някой друг да ти върши работата, да разчиства, да прави пари, да създава влияние. А ти само да се ползваш от благините. Само че този, който работи неуморно да създава силата, той Е силата. Закономерност при създаването и трансфера на сила. Който ти осигурява сила, той може и да ти я отнеме, когато пожелае“
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ