Поредните промени в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ) е възможно да отворят възможности за лобизъм, вземане на субективни решения и да създадат повече проблеми, отколкото да решат.
Те се обсъждаха в края на миналата седмица в Народното събрание, а от опозицията призоваха президента Румен Радев да наложи вето, защото се очаква мнозинството да ги приеме.
Какви са проблемите?
Искра Михайлова
Народният представител от „Възраждане“ Искра Михайлова посочва няколко аспекта:
„Възможно ли е от 2020-та година България да няма Стратегия за устойчиво енергийно развитие и да се движи в сектора на парче и основно лобистки? Не би трябвало да е възможно, но е факт. ВЕИ-лобито в България е огромно. Под маската на европейските изисквания се създава тотален хаос в законодателството ни, който отваря врати за корупция и нарушаване на всяка норма.
Стотици декари плодородна българска земя, пасища и гори бяха вече унищожени, за да се появят масиви с фотоволтаици и вятърни паркове. Това се случва заради корупция и бързи пари.
В България няма приоритетни зони за изграждане на ВЕИ, въпреки че и българското, и европейското законодателство го изисква. Но за сметка на това прекрояваме целия закон с обяснение именно изисквания на ЕС“, написа във „Фейсбук“ Михайлова.
По време на дебатите тя посочи, че се започва работа по промяната на законодателството на България от опашката към главата.
Позоваваме се на приоритетни зони за изграждане на ВЕИ, които не съществуват, коментира тя.
„Това трябва да бъде много ясно абсолютно на всички граждани на България, че такива зони към момента обособени няма. Но и няма на какво да се базират, тъй като липсва стратегия за устойчиво енергийно развитие на държавата от 2020-та година насам, а сега сме 2025-та. Ние правим един огромен закон, променяме изключително много нормативната уредба, базирайки се на нищо. Нямаме основата, върху която стъпваме“, посочи Искра Михайлова.
Народният представител поясни, че няма кой да каже в момента как ще се развива енергетиката на България; какви ще са нашите цели и приоритети – във възобновяемата енергия, в енергията от ядрени мощности, в тази от въглищни централи. Оттам да се направи стратегически анализ и да се посочат въпросните приоритетни зони за развитие на енергия от възобновяеми източници, поясни тя.
Залага се и разширяване обхвата на закона и върху околните на приоритетните зони поземлени имоти, въпреки че не се знае кои са тези зони. Дават се и срокове за приключване на процедури за инсталиране на оборудване за слънчева енергия и на „изкуствени конструкции“. Относно дефиницията на термина е посочено, че това е конструкция, която „… не поражда опасения“.
Как дефинираме кога са породени тези опасения?
Според Искра Михайлова тук може да се даде възможност на субективна оценка от страна на служителите в съответната администрация. Тя цитира част от становище на Камарата на архитектите в България:
„Проблемите при прилагане на подобна непрецизна дефиниция вече се наблюдават в урбанизирани територии, изразяващи се в нарушаване на права на собствениците в съседни имоти, които са засенчени от допълнителни конструкции, изградени по опростени процедури без ограничения, по покриви на сгради, в незастроени терени, на урбанизирани имоти“
Въвежда се и терминът „мълчаливо съгласие“, но не става ясно кой орган ще контролира дали инсталираната мощност отговаря на посочените критерии.
Красимира Катинчарова
Красимира Катинчарова от „Величие“ посочи и проблемите, свързани със земеделските стопани и че никой не ги е питал дали са съгласни. Тя добави, че законопроектът се внася по начин, който да избегне общественото обсъждане.
„И това касае националната сигурност. Защото тези ВЕИ-та, които експандират в момента неконтролируемо, хората не ги искат в земите си. Не ги искат до къщите си. Не ги искат близо до домовете си, до къщите за гости, до производството на биоземеделие, биоплодове и биозеленчуци. Хората не искат да живеят повече в индустриални зони. Чудната природа на България отива по дяволите“, коментира Катинчарова.
Искра Михайлова припомни, че „Възраждане“ са внесли проект на мораториум върху изграждане на ВЕИ в земеделски земи, но той не стига дори до заседание на енергийната комисия.
