„Безводието или безхаберието е причината за засушаването“
Над 150 000 българи са на воден режим, би тревога наскоро Нова телевизия. Показаха данни за нивата на язовирите, прегледаха какво се случва в Европа и т.н.
Загубите по мрежата
Основният проблем за недостига на вода у нас се крие не в безводието, а в безхаберието. От години проблемите със загубите по водопреносната мрежа са тема за милиони левове инвестиции – както бюджетни, така и европейски. Усвояването им и подмяната на тръбите и цялостната система, за съжаление, не води до сериозни резултати.
Фрапираща статистика от миналата година показа, че има общини, където тези загуби са над 80%. Сред „рекордьорите“ са Шумен, Перник и Сливен. Проблемите в града на стоте войводи „се решават“ повече от 15 години, с няколко водни цикъла и остават нерешени. Сред отличниците в тази статистика е Бургас, където загубите по мрежата са „само“ 52%. През 2020 г. в областта започна реализацията на мащабен проект, чрез който трябва да бъдат подменени 143 км водопроводна мрежа. Последните данни, които МРРБ разпространи са от отчети към Комисията за енергийно и водно регулиране за периода 2021 – 2023 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас, където са посочени 53 км обща дължина на рехабилитираната водопроводна мрежа. Т.е. – около 1/3 от целия проект.
Така че, няма как да очакваме, че питейната вода ще стига за всички, след като тя се разхищава от години, а темповете на подмяна на мрежата са изключително бавни.
Разбира се, не можем да виним само старите тръби за загубите. Зад тях се крие и митичното оправдание „недобросъвестни абонати“. Т.е. – някой се е вързал и ползва нелегално вода. Кой е този някой, как така се връзваш нелегално към ВиК мрежата – тук е работа на съответните дружества и на разследващите органи да установят, но май не се наблюдава особено голямо желание в тази посока.
Какво се прави?
Преди 5 години се появиха опасения за водна криза в област Бургас, след ниските нива на яз. Камчия, който захранва по-голямата част от региона. Обяви се бедствено положение, а Министерския съвет възложи на МРРБ ремонт на язовирите „Порой“ и „Ахелой“ и изграждането на довеждащи водопроводи до деривация „Китка“. Отпуснаха се средства, купиха се тръби за около 20 млн. лв., които (поне до миналата година) стояха на поляната край едно поморийско село. Сроковете бяха променяни няколко пъти, няколко министри се възмущаваха, но 5 години по-късно язовирите не захранват региона с вода. Спорно е и доколко биха го направили, но това е друга тема.
Александър Койчев
На въпрос относно актуалната ситуация, зададен от народния представител от „Възраждане“ Александър Койчев наскоро, регионалният министър отговори, че текат процедури, одобряват се планове, обявяват се обществени поръчки, а за едната пречиствателна станция пари няма. Въпреки че при одобряването на петгодишния план на ВиК-Бургас средствата за тези инвестиции бяха калкулирани в сметките на гражданите. Мащабни проекти за милиони, които трябва да ни спасяват от водната криза.
Забравените проекти
яз. Ясна поляна/сн: Здравко Василев
Въпреки че мнозина си спомнят времената отпреди 89-та в негативен контекст, тогава е имало немалко мислещи хора, които са работели с поглед в бъдещето. Или поне са планирали. За яз. „Ясна поляна“ (който захранва с вода общините на юг от Бургас), например, още при строежа му е било планирано след години капацитетът на пречиствателната му станция да се увеличи. Но това така и не се е случило нито тогава, нито сега. Друг пример за региона е започналия преди 89-та строеж на яз. „Раков дол“, на територията на общините Средец и Созопол. Въпреки опитът този проект да бъде възроден през 2004 г., днес той вече не е в плановете на държавата. А подобни примери на планирани, започнати, но недовършени или нереализирани проекти има в цялата страна. Но колкото и язовири да изградим, ако не се погрижим за загубите по мрежата, ефектът ще е същият – вода гази, жаден ходи.
Темата повдигна през миналата седмица и народният представител от „Възраждане“ Димчо Димчев.
“Истинската причина е компрометираната водопреносна мрежа и незаконните прихващания, което води до чудовищни загуби”, заяви от трибуната на Народното събрание народният представител от “Възраждане” Димчо Димчев по повод изслушването на министъра на МОСВ и министъра на МРРБ, във връзка с прилагането на спешни мерки за преодоляване на очаквана криза с питейното водоснабдяване.
Димчев подчерта още, че в редица медии още миналата година излезе информация за нуждата от намаляване на разрешените за ползване водни обеми от язовирите с питейна вода. Беше казано, че 3 от значимите язовири в страната са на „критичен минимум“.
“В същото време неотдавна Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) предаде информация до комисията по безводие, че намалява водоподаването от някои основни язовири, някои от които почти са достигнали „мъртъв обем“. Кои са тези язовири и за кои населени места става на въпрос, където водоподаването може да се окаже проблем в краткосрочен или средносрочен план? Как смятате да разрешите проблема с евентуален воден режим в тези населени места”, попита от парламентарната трибуна Димчо Димчев.
Така че, водните проблеми у нас имат един и същи първоизточник – безхаберието. Дали причинено от корупция, дали от нехайство, но когато се касае за питейна вода и двете могат да се причислят към престъпленията. Защото вода у нас има, но тя се пилее по поляните, където отлежават тръбите за нейния пренос.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
