Докато институциите ни уверяват, че въвеждането на еврото няма да доведе до инфлационен шок, а цените ще се закръглят „справедливо“, банковите тарифи вече разказват съвсем различна история.
Без гръмки заглавия, без официална тревога и с дискретни PDF-и на сайта, от юли 2025 г. една от най-големите банки в България въвежда нови, значително по-високи такси за ежедневни банкови услуги, пише в статия Искра.бг. И не просто ги променя – закръгля ги нагоре, в най-чистата форма на скрита инфлация. Това се случва преди още да сме влезли в еврозоната. И логичният въпрос е: ако това не е инфлацията, която уж няма да дойде – тогава какво е?
Закръгляне нагоре, по учебник
Промените, влизащи в сила от 14 юли 2025 г., показват ясен модел – цените не просто се коригират, а скачат нагоре, и то по услуги, които всеки използва най-често:
Преиздаване на дебитна карта (при изтичане, кражба или забравен ПИН):
Старо: 5.00 лв. / 2.50 EUR
Ново: 5.87 лв. / 3.00 EUR
Месечна такса за основна карта с безконтактна функционалност:
Старо: 0.50 лв. / 0.26 EUR
Ново: 0.59 лв. / 0.30 EUR
Деблокиране на карта при 3 грешни ПИН опита:
Старо: 3.00 лв. / 1.53 EUR
Ново: 3.13 лв. / 1.60 EUR
Нито едно от тези закръгляния не следва обещанието, че „цените ще се коригират разумно“. Това не е „преобразуване в евро“ – това е инфлационна подмяна, направена в лева, за да не се търси отговорност в бъдеще.
Някои от новите такси не са просто увеличени, а са закръглени нагоре до по-високи стойности. Например, таксата за неизтеглена сума се удвоява – от 9.78 лв. на 19.56 лв., което е точно двойно увеличение. Има и други примери.
Според официалните уведомления на банката, от 2 юни 2025 г. се увеличават таксите за:
- Допълнителна писмена кореспонденция по нареждане за плащане: от 30 EUR/USD на 50 EUR/USD.
- Спиране или връщане на вече извършен превод: от 40 EUR/USD на 50 EUR/USD.
- Международни преводи с опция OUR: от 20 EUR на 22 EUR.
Какво означава това за клиентите? – Точно обратното на това, което ни обещават.
За обикновения клиент тези промени означават по-високи разходи за стандартни банкови услуги. В контекста на подготовката за еврозоната, това може да се възприеме като допълнителна финансова тежест, наложена отгоре.
А интересното е, че точно липсата на превалутиране и спестяване на различни банкови такси е един от основните козове на защитниците на приемането на еврото от 01.01.2026 г.
Вижте още: Еврозоната идва! Цените (почти) не мърдат, а ние забогатяваме. Почти.
Какво се крие зад това „превантивно увеличение“?
Има ли основание за такива увеличения в средата на годината и щяха ли те да са факт, ако не предстоеше приемането на еврото? Логичният отговор е – по-скоро не.
Официалната годишна инфлация е под 4%.
Банковият сектор отчита рекордни печалби поредна година.
Но таксите се вдигат и това се случва в сянката на едно по-голямо събитие – приемането на еврото, което според обещанията не бива да доведе до „осезаемо увеличение на цените“.
Именно затова тези промени вероятно се правят преди влизането в еврозоната – за да може по-късно да се каже: „тези такси бяха въведени по-рано, няма връзка с еврото“. Удобно, нали?
Подобни увеличения не са изолиран случай. През последните месеци множество търговци, телекоми и други банки тихомълком променят цени и условия. Това не е съвпадение – това е икономическа подстрижка преди голямото „евро-преобразяване“. И колкото и често да ни уверяват, че ще има контрол, „надзор“, „двойни цени“, „горещи линии“ – те няма да важат за тарифите на банките. А именно банките ще бъдат първите, които ще се възползват от прехода – и вече го правят.
Има ли кой да защити потребителя?
Българските граждани нямат реална защита срещу подобен тип ценови скокове. Нито регулаторът има правомощия върху банковите такси, нито някой ще компенсира домакинствата, ако сумарно за годината платят десетки левове повече за същите услуги.
Всички тези промени ще бъдат подминати с оправданието „пазарна логика“ и „институционална необходимост“. Само че за обикновения човек това си е чиста инфлация по принуда – и то без възможност за избор.
Това, което виждаме, не е бъдещ проблем. Това е настоящ ефект, облечен в доброжелателна риторика за „подготовка“, „стандартизация“ и „евро-хармонизация“.
Истината е, че потребителят вече плаща цената на еврото, още преди то да е влязло в портфейла му.
Може би въпросът не е дали еврото ще доведе до инфлация.
Въпросът е: дали инфлацията вече не беше пусната „на тиха скорост“, именно за да не се обвини еврото, пише още в статията на Искра.бг
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
