АПИ публикува карта на опасните участъци. И какво от това?

Държавните органи вече бързат да се хвалят с предприетите мерки за намаляване на тежките произшествия по пътищата. Агенция „Пътна инфраструктура“ публикува карта, на която (според тях) са отбелязани участъците с концентрация на пътно-транспортни произшествия (ПТП)

Картата на АПИ

Като цяло прави впечатление, че има цели области без подобни участъци – като Бургас, Силистра, Добрич, например. Което или означава, че пътищата в тези области са добре, или там умираме по-умерено, не чак толкова концентрирано.

Мерките на АПИ

Далеч по-интересни са мерките, които са заложени за тези участъци и те също са публикувани на страницата на АПИ.

1. Само в една част от пътищата са предвидени ремонтни дейности по настилката. Тоест – приемаме, че в останалите посочени участъци тя е на достатъчно високо ниво и отговаря на условията за пътна безопасност.
2. Основните мерки са свързани с подмяна и поставяне на нови знаци, част от които да указват, че това е участък с висока концентрация на ПТП.
3. Някои от тях са свързани с намаляване на скоростта като цяло или при неблагоприятни метеорологични условия.
4. Частично се предвижда и възстановяване на ограничителни системи.
5. Отново частично – поставяне на шумова маркировка.

Един груб анализ навежда на мисълта, че това са козметични мерки, от една страна. От друга страна отваря въпроса защо не са подменяни тези знаци, системи и защо тези пътища не са обезопасени доколкото е възможно, след като за тях има информация, че са с повишена концентрация на ПТП. Но за отговора на този въпрос сами можете да се досетите.

Днес е Сияна. Утре сме ние

Прави впечатление и че има отдавна забравени участъци. Само за 100 м. от републикански път I-1, който свързва град Видин с граничния пункт ГКПП Кулата – Промахон са предвидени следните дейности:

1. Подмяна на стари или поставяне на нови пътни знаци – А40 „Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия “ и всички нови и съществуващи пътни знаци да бъдат поставени и/или подновени при необходимост на жълто-зелен флуоресцентен светлоотразителен фон, съгласно изискванията на Наредбата за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура и чл. 11 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
2. Да се извършат ремонтни дейности по пътната настилка с цел отстраняване на асфалтовите деформации и разрушения.
3. Да се постави ОСП (ограничителни системи за пътища – б.а.) по цялата дължина на кривата отговарящи на всички нормативни изисквания. Препоръчваме монтаж на ОСП тип H4bW7 и привързване със съществуващите ОСП преди и след кривата.
4. Да се постави пътен знак А2 за опасен завой на ляво посока към гр. Видин.
5. Да се въведе ограничаване на скоростта до 30 км/ч ляво преди кривата, посока гр. Видин спазвайки изискванията на Чл. 86 ал.2 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
6. Да се възстановят пътни знаци С7 по цялата крива, според нормативната разпоредба.
7. Да се възстанови напречната шумна маркировка

Само за 100 метра! Между другото, по-голямата част от дейностите обхващат именно подобна дължина на участъците.

Богдан Милчев: Ще продължаваме да загиваме като мухи по нашите пътища, докато ни е страх

Така че – не очаквайте чудеса от АПИ

В свое становище, от Института за пътна безопасност посочват:

Експертите на Института за пътна безопасност извършиха преглед на картата и плана за действие и констатираха следното:

1. Установените участъци са само по републиканската пътна мрежа.
2. Основното обезопасяване се състои от подмяна на знаци, маркировка и ремонтни дейности по пътната настилка.
3. Крайният срок за изпълнение на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли
4. Почти всичките отсечки са с дължина 100 метра.

При така представения ни план за действие се виждат множество недостатъци:

Не е извършена цялостна оценка на риска на РПМ и общинската пътна мрежа. От таблицата се вижда, че в градовете стават повече ПТП с пострадали и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в населено и извън населено място ни показва, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.

Съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като нисък, среден и висок.  Понятието „повишен риск“ не съществува при оценяване на риска, защото трябва да се уточни спрямо какво е повишението.  През 2023 година ИПБ представи оценка на риска на цялата пътна мрежа на България. Идентифицирани са 1380 точки със среден и висок риск. Близо половината от тях се намират в градовете. Само за информация Гърция през 2021 година установи 7000 точки с висок риск и поиска 450 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за целенасочено понижаване на риска от ПТП.

Съгласното установената методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, след това да се идентифицират пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и накрая да се установят така наречените черни точки. След това се извършва обследване на всички черни точки и им се поставя номер. Точката с най-нисък номер е с най-висок риск от настъпване на тежко ПТП.

Съгласно ресурсите се прави план за действие и започва да се въздейства върху точките с най-висок риск. Всичко това трябваше да бъде направено от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ преди няколко години. Въздействието върху черните точки се осъществява от МВР, ИААА, АПИ и ДАБДП съгласно одитните доклади от извършените инспекции на черните точки.

Видно е, че всички тези действия не са извършени и категорично можем да заключим, че планът за действие на АПИ няма да постигне ефективно управление на риска от ПТП. Той е насочен единствено към подобряване на инфраструктурата, но в голяма част от черните точки е необходимо да се приложат и други мерки.

Пропуснато е ценно време от ДАБДП, за да не се налага в момента този реактивен подход, който цели единствено да успокои общественото напрежение. АПИ не е в състояние сама да се противопостави на некомпетентността и безхаберието, което е обхванало цялата транспортна система.

Категорично настояваме да бъде сменен подходът за управление на риска и да се действа съгласно международния стандарт за управление на риска БДС ISO 31000:2011., се казва в позицията на Института за пътна безопасност.

Иначе, пред БНР транспортният министър Гроздан Караджов вече се отчете:

„Само тези 36 участъка да ги сведем на нула, ще спасим 150 българи да живеят. И това са тези 20%“, убеден е той.

Може да подкрепите КритичноБГ тук:

Дарения

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ