От началото на 2025 г. в България се наблюдава тревожно увеличение на инцидентите с електрически тротинетки. По данни на Пътна полиция, само до началото на месец май са регистрирани 470 произшествия, в които са замесени такива превозни средства. Още по-тревожно е, че осем от тези случаи са завършили със смъртен изход.
Списъкът със сериозни инциденти е дълъг и показателен. На 25 май в Карнобат 10-годишно момче получи фрактура на черепа и изпадна в критично състояние, след като падна от тротинетка, управлявана от баща му. В Бургас, само три дни по-късно – на 28 май, друго дете, на 12 години, пострада с мозъчно сътресение на улица „Стефан Стамболов“.
В началото на май Силистренска област бе разтърсена от още по-драматичен случай: две деца изпаднаха в медикаментозна кома, а 20-годишна жена бе приета в критично състояние след инциденти с тротинетки. Установено е, че едната тротинетка е развивала скорост до 100 км/ч – недопустимо за подобен тип превозно средство. Във Варненско, 14-годишно момче от село Тръстиково също бе прието в реанимация с фрактури на черепа и ключицата.
Какво се предприема?
На фона на тази тревожна статистика, редица български общини започнаха да предприемат конкретни мерки. В Ловеч например от средата на юни влиза в сила забрана за движение на електрически тротинетки в централната пешеходна зона, както и в градските паркове „Баш бунар“ и „Стратеш“. Там ще бъде ограничена и скоростта до 20 км/ч, ще се поставят забранителни знаци, а в училищата ще се проведат информационни кампании.
Подобна е и ситуацията в Русе. Общинският съвет въведе забрана още през 2024 г., а през настоящата година вече има съставени множество актове, както и иззети тротинетки от нарушители. Във Варна глобите достигат до 50 лв., а движението на електрически тротинетки е строго ограничено в паркове, градини, площади, детски площадки, тротоари и пешеходни зони. Скоростта не бива да надвишава 25 км/ч.
След инцидент с 14-годишно дете в Карлово, местните власти наложиха пълна забрана за движение на тротинетки в пешеходните зони на града. Павел баня, Ветово, Ситово и Търговище също не изостават – въвеждат се ограничения за минимална възраст, задължително носене на каски и забрани за движение по тротоари и в детски площадки. В Бургас, общинските разпоредби също са строги: максималната допустима скорост е 20 км/ч, а движението по улици като „Александровска“ и „Богориди“, в градски градини и площади, е изцяло забранено.
В Стара Загора се прилагат специфични мерки за тротинетките в парковете – там скоростта е ограничена до едва 5 км/ч, когато има изградени велоалеи. В Ямбол, полицията и общината работят съвместно, като при нарушения тротинетките се конфискуват до приключване на административното производство.
Според националното законодателство минималната възраст за управление е 14 години (по велоалеи) и 16 години (по улици с ограничение до 50 км/ч). Лицата под 18 години трябва задължително да носят каска. Движението по тротоари и пешеходни зони е забранено, а максималната скорост – 25 км/ч. Изисква се и използване на светлини и светлоотразителни елементи при слаба видимост.
И какво от това?
Но както често се случва у нас, колкото и наредби да се приемат, те остават просто текстове, ако няма кой да ги контролира. Проблемът не е в липсата на регулации, а в отсъствието на ефективен и постоянен контрол. Полицията трудно успява да покрие цялата територия и обикновено акциите са епизодични. Някои общини настояват за законодателни промени, които да разширят правомощията на общинските служители да прилагат Закона за движение по пътищата. А и колкото и ограничения за скорост да се залагат, реалността е, че няма уреди за измерване на скоростта на тези превозни средства – което превръща санкционирането в почти невъзможна задача.
По-строги законови мерки
Коста Стоянов
Именно в отговор на тази действителност от „Възраждане“ предложиха промени в Закона за движение по пътищата. Депутатът Коста Стоянов обяви наскоро във Варна, че предложенията вече са внесени. Идеята е електрическите тротинетки да бъдат приравнени на мотопеди или мотоциклети според мощността и максималната им скорост. Така тези от 500 до 4000 W и скорост до 45 км/ч ще попадат в категория „мотопеди“, а по-мощните – сред мотоциклетите. С това ще дойдат и изискванията: регистрация в КАТ, шофьорска книжка, задължителни каски и светлини, както и проверки за алкохол и наркотици.
Според Стоянов, така полицията ще може по-лесно да контролира нарушителите. Евгений Балев от велоклуба във Варна подкрепи позицията, като подчерта, че броят на тротинетките в града вече надвишава този на моторите. Ако промените влязат в сила, ще се гарантира по-добра защита на участниците в движението и повече яснота за това какви са задълженията на водачите на тези превозни средства.
Международна практика
На този фон международната практика също сочи към засилване на контрола. Париж въведе абсолютна забрана за наемането на електрически тротинетки. Мярката влезе в сила на 1 септември 2023 г., след като 89% от гласувалите на референдум се обявиха против продължаването на услугата. Причините – нарастващ брой инциденти, проблеми с паркирането и нарушаване на обществения ред. Важно е да се отбележи, че частните тротинетки все още са позволени.
Подобни забрани вече действат в Мадрид, където през октомври 2024 г. бе забранено наемането на тротинетки; в Мелбърн – с прекратяване на договорите с оператори; в Прага, където е ограничено движението в централната зона; и в Гелзенкирхен, Германия, който въведе пълна забрана през април 2024 г.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
