Институциите гръмко уверяват, че ще пазят потребителите от спекулативно поскъпване преди евентуалното въвеждане на еврото. Проверих дали това е така. Отговорът е – не.
С наближаването на въвеждането на еврото, държавата засипва обществото с обещания. НАП, КЗК и КЗП уж обединяват сили и обещават, че ще следят зорко за нелоялно вдигане на цените. Призовават хората да подават сигнали, уверяват ни, че ще се борят със спекулата и ще пазят интересите ни.
Вижте още – 0% инфлация, 25% поскъпване и черен хайвер на промоция
И аз им повярвах. Или поне реших да проверя дали наистина е така.
Как започна всичко
На 13 юни, в лично качество, подадох сигнал до четири институции – Българската народна банка, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Министерството на финансите. Поводът беше повече съмнение за прикрито увеличение на банкови такси от страна на една голяма банка. И не какво да е увеличение, а такова, което удобно ги „закръгля“ към бъдещи стойности в евро.
- Таксата за преиздаване на дебитна карта например се покачва от 5 лева на 5.87 лева. Защо точно толкова? Защото по фиксирания курс това прави точно 3 евро. Нито стотинка повече, нито по-малко.
- Таксата за неизтеглена сума от банкомат скочи от 9.78 лева на 19.56 лева. Отново – перфектно закръглена – точно 10 евро. Повишението е 100%.
- Смяната на ПИН код поскъпва от 2.50 лева на 2.93 лева – което се равнява на 1.50 евро. Таксата за издаване на удостоверение скача от 12 на 14.69 лева – точно 7.50 евро. А тегленето на каса без предизвестие вече не е 10 лева, а 11.74 – шест евро.
Нито едно от тези увеличения не е обосновано с ръст на разходи или инфлация. Просто така е по-удобно – за бъдещите евро-разписки. И за да не е банката на загуба при превалутирането.
И това не е всичко. Още по-фрапиращи са случаите с таксите за операции в чужда валута. Там банката дори не си прави труда да обяснява – таксата в лева остава непроменена, но еквивалентът в евро или долари скача рязко. Пример – допълнителна писмена кореспонденция. Таксата в лева е 24.45 и не се променя. Но в евро тя скача от 30 на 50 евро – увеличение с почти 67%. За спиране или връщане на превод – от 40 на 50 евро. На хартия изглежда, че в България нищо не се е променило – таксата в лева стои. Но ако оперираш в чужда валута – плащаш много повече.
Ако си мислите, че има разумна обосновка за това – няма. При фиксирания курс 24.45 лева се равняват на малко над 12 евро. Защо тогава чуждестранният клиент или този, който прави международна операция, плаща 50 евро за нещо, което в лева струва 24? Въпросът остава без отговор.
Нарушенията са очевадни
Според мен това поведение попада под всички възможни дефиниции за нелоялна търговска практика. То нарушава принципите на добросъвестност, прозрачност и равнопоставеност. Законът за защита на потребителите забранява заблуждаваща информация и неравноправни клаузи. Законът за защита на конкуренцията забранява координирани практики, които нарушават пазара.
Подадох сигнал с искане за:
- Пълна проверка на тарифите и методиката, по която са определени;
- Проверка дали вътрешно в банката е имало указания за изкуствено съобразяване на таксите към бъдещото евро;
- Анализ дали тези действия са в съответствие с обещанията на държавата да не допуска скрита инфлация около въвеждането на еврото;
И после дойде голямото мълчание
До 30 юни – нито дума от БНБ. Никакъв отговор. Нищо.
КЗК дори не удостоиха сигнала с входящ номер. Абсолютно мълчание.
КЗП единствено изпратиха съобщение, че сигналът „се обработва“. Колко време? Без отговор.
Отговор дойде само от Министерството на финансите. И той звучеше така:
„Министерството на финансите не е компетентно да оцени дали увеличението на банковите такси е необосновано, тъй като не разполага с данни за оперативните разходи на банката, както и с анализ на конкурентността на банковия сектор. Надзорът върху кредитните институции се осъществява от Българската народна банка.“
Превод от административен на човешки език: „Не е наша работа.“
Истината е болезнено проста
Държавата ни уверява, че ще ни пази от спекула и измами в прехода към еврото. Призовава ни да подаваме сигнали. А когато го направим – се оказва, че никой не отговаря. Никой не проверява. Никой не носи отговорност.
Въпросът е – не могат ли, не искат ли, или и двете?
Защото на този етап отговорът е очевиден: Институциите не ни пазят. Те просто не работят. Или работят единствено за онези, които не страдат от закръглените такси.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
