Предимствата от запазването на българския лев и досегашния валутен борд бяха обсъдени на съвместна среща между делегация на „Възраждане“ и американския конгресмен Кийт Селф – заместник-председател на Комисията по външни работи към Камарата на представителите на САЩ и председател на Подкомисията по европейските въпроси.
В срещата, състояла се в сградата на Конгреса, участваха Станислав Стоянов – председател на европейската партия „Европа на суверенните нации“ и член на Европейския парламент, Петър Петров – заместник-председател на „Възраждане“ и народен представител, както и Климент Шопов – депутат от „Възраждане“.
Българската делегация предложи валутният борд и резервната валута в БНБ да бъдат пренасочени от еврото към щатския долар – ход, който според нея би засилил финансовата независимост на страната и би задълбочил стратегическите връзки със Съединените щати.
По време на срещата бяха обсъдени ключови въпроси, свързани с финансовата стабилност и демократичното бъдеще на България. Повдигнати бяха и тревожни теми, включително състоянието на демокрацията и правовия ред в страната, както и отказът на властите да проведат национален референдум за запазване на лева – искане, което „Възраждане“ настоява да бъде изпълнено.
Конгресменът Селф изрази силен интерес към повдигнатите въпроси и пое ангажимент да ги проучи в детайли, като заяви, че ще информира за тях своите колеги от Комисията по външни работи към Конгреса.
Срещата изпрати ясен сигнал – международно внимание се обръща на темите, поставяни от „Възраждане“, в търсене на потенциална подкрепа за усилията на България да запази своята финансова стабилност, суверенитет и демократичен път, посочват от пресцентъра им.
За все повече българи надеждата за силна и независима България вече не е просто мечта, а реалистична кауза. „Възраждане“ продължава диалога си с Републиканската партия и американските институции, като по темата се очакват още събития.
Въвеждане на валутния борд в България
На 1 юли 1997 г. в България е въведен валутен борд, при който левът е фиксиран към германската марка, а по-късно към еврото. Това решение е взето от служебното правителство на Стефан Софиянски на 15 февруари 1997 г. и е приложено на практика от правителството на Обединените демократични сили на Иван Костов.
Причини за въвеждането
Валутният борд е въведен в отговор на тежка икономическа криза, характеризираща се със следните проблеми:
- Хиперинфлация: През 1996 г. инфлацията достига над 300% годишно, което води до обезценяване на спестяванията и нестабилност на цените.
- Банкова криза: Закриването и обявяването в несъстоятелност на 12 банки, както и поставянето под особен надзор на още 9 банки, подкопават доверието в банковата система.
- Фискална нестабилност: Невъзможността на държавата да изпълнява ефективно икономическите и социалните си функции води до необходимост от структурни реформи.
Основни предимства на валутния борд
- Ценова стабилност: Валутният борд допринася за значително намаляване на инфлацията, като през 1998 г. тя спада до 1%.
- Финансова дисциплина: Режимът ограничава възможността за провеждане на дискреционна парична политика, което води до по-строга фискална политика и контрол върху бюджетните разходи.
- Повишено доверие: Стабилният валутен курс и предвидимата парична политика възстановяват доверието на инвеститорите и международните партньори.
