Вече близо десет години държавата прави опити — до голяма степен безрезултатни — да въведе правила за т. нар. диво къмпингуване. От една страна, усещането да се будиш с изгрева, който се показва над вълните, а нощем небето да ти бъде единствен покрив, а звездите — единствено осветление, е преживяване, което не може да се опише с думи. От друга страна обаче — окупирането с месеци на гори и защитени зони, паленето на огньове в пожароопасен сезон, боклуците и мизерията, които някои оставят след себе си, определено се нуждаят от контрол.
Познавам поне няколко души, които къмпингуват точно по този начин — отговорно и съвестно. Гарантирам, че те оставят след себе си по-чисто, отколкото са заварили. Въпреки това съм се натъквал и на гледки, които могат да отвратят и най-големия природолюбител.
Емблематични примери за беззаконие по брега
Плажът „Корал“ е едно от емблематичните места, където години наред местната власт в Царево и къмпингуващите са в постоянен конфликт. Част от т.нар. „природосъобразен туризъм“ там включва каравани за стотици хиляди левове, паркирани директно върху пясъчните дюни. Те черпят ток и вода по нелегален начин. При една проверка на място станах свидетел как плажуващи бяха включили микровълнова фурна… на плажа. Попитани откъде е, хората най-невъзмутимо обясниха: „Ааа, тя тук си беше“.
„Вромос“ край Черноморец е другият фрапиращ пример. Гората зад плажа — част от която е изключителна държавна собственост — от години е превърната в нелегален къмпинг. Някои каравани и кемпери стоят там целогодишно. Местата се „пазят“, сковават се навеси, а хората дори си отглеждат зеленчуци и подправки върху терени, които са обявили за свои. През 2024 г. тогавашният областен управител на Бургас Пламен Янев ми разказа как при проверка е заварил каравани паркирани върху дюните, хора, които „берат“ пясък, и други, които строят навеси в държавен горски фонд. Част от това можете да видите и във видеото на БНТ от същия период.
Държавата пробва отново: нова наредба за къмпингуването
Десет години след първите опити за регулация, започнали още по времето на Николина Ангелкова като министър на туризма, държавата отново прави опит да въведе ред. Подготвя се нова наредба, която ще урежда къмпингуването по Черноморието извън официалните къмпинги.
Наредбата ще важи за поставянето на палатки, кемпери и каравани в зона „А“ и зона „Б“ — но извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Проектът е изготвен от междуведомствена работна група с представители на четири министерства, общини, природозащитници и сдружения на къмпингуващите.
Къде ще е позволено?
Местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани ще могат да се обособяват върху имоти — държавна, общинска или частна собственост. Това включва земеделски земи, горски територии и незастроени урбанизирани терени. За целта не се изисква промяна на предназначението на земята, но е задължително да има съществуващ транспортен достъп.
При земеделските земи има и допълнително ограничение — къмпингуването ще е позволено само в парцели, които не са отдадени под наем или аренда, или в такива, които са трайно необработваеми.
Забраните са категорични. Абсолютно недопустимо е къмпингуването върху морски плажове, пясъчни дюни и в защитени територии като резервати, природни забележителности, поддържани резервати и защитени местности. Освен това не се допуска разполагане на палатки и кемпери в свлачищни райони, заливаеми крайбрежни ивици и други рискови терени.
Всеки, който иска да обособи място за временно къмпингуване, трябва да подаде заявление до съответната община. В него трябва да бъдат описани границите на терена, местата за палатки, кемпери и каравани, зоните за паркиране, санитарните възли, контейнерите за отпадъци и зоните за палене на огън. Всичко това се представя със ситуационен план.
Разрешението се издава със заповед на кмета за срок до три години. Самото къмпингуване ще е позволено само в периода от 1 май до 30 септември, тоест в активния туристически сезон.
Организаторите на такива места са задължени да осигурят:
- Преносими тоалетни;
- Контейнери за отпадъци;
- Почистен и поддържан терен;
- Бариера или ограда за ограничаване на достъпа;
- Зона за охрана.
Санитарните съоръжения трябва да се обслужват от лицензирани оператори, а поддръжката на терена — редовно да се извършва. Изрично се забранява изсичането на дървета без разрешение, както и паленето на огън извън специално определените за това места.
Правилата за използване на местата за къмпинг трябва да бъдат изложени на видно място още на входа. Всеки къмпингуващ е длъжен да ги спазва — включително изискванията за безопасност, чистота и ред.
След изтичането на разрешения срок, теренът задължително трябва да бъде освободен от палатки, кемпери и каравани.
Контролът по спазването на всички тези правила е в ръцете на общинските власти. Наредбата вече е публикувана за обществено обсъждане и гражданите имат 30-дневен срок да изпратят предложения и коментари.
Истината е, че вече е крайно време да бъде намерен баланс. Баланс между свободата да почиваш сред природата — далеч от бетоновите джунгли — и разбирането, че „щом е природа — значи е наше и безплатно“ не може да бъде оправдание за безобразия. Защото правото на почивка сред природата върви ръка за ръка с отговорността да я пазим.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
