Намерението на България да осигури по-стабилна академична структура за българската диаспора в Молдова се превърна в обект на остри критики. Повод за напрежението е решението Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак“ – единственият български университет зад граница – да бъде преобразуван във филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Съществуващ от 2004 г. насам по силата на междуправителствено споразумение между България и Молдова, университетът в Тараклия подготвя преподаватели по български език и е считан за символ на българското културно присъствие сред поне 50 000 души с български произход и над 100 000 гагаузи в региона. Впоследствие като втори център на българщината се утвърди и Комратският университет в Гагаузия.
През 2024 г. Народното събрание одобри преобразуването на Тараклийския университет във филиал на Русенския, с цел осигуряване на по-устойчива финансова и академична рамка. По силата на това решение, Русенският университет пое административната и академична отговорност, а България – финансирането на обучението.
Кога започват проблемите?
Според „Възраждане“, проблемите възникват в момента, когато преподаватели от закрития Тараклийски университет следва да бъдат преназначени във филиала. От формацията обвиняват посланика на България в Молдова Мая Добрева, че се намесва неправомерно в кадровата политика на автономен университет и поставя „вето“ върху кариерите на двама уважавани преподаватели – доц. Мария Паслар и д-р Татяна Раковчена.
Партията твърди, че зад намесата на Добрева стои лично одобрение от страна на външния министър Георг Георгиев, който – по тяхно мнение – е взел решение въз основа на недоказани твърдения, че преподавателите действали „срещу интересите на молдовската държава“.
Според „Възраждане“, действията на дипломата са в ущърб на българската кауза в региона, като се отправят и тежки обвинения в държавна измяна, включително твърдения за връзки с чужди разузнавателни служби, базирани на информация за нейната кариера в чужбина.
Особено възмущение предизвиква отхвърлянето на кандидатурите на доц. Паслар и д-р Раковчена с мотива за напреднала възраст – аргумент, който според партията е нелеп, предвид по-голямата възраст на самата посланик Добрева. И двете преподавателки са с дългогодишен принос за обучението по български език сред младите хора в Молдова, а доц. Паслар е защитила докторска степен в Софийския университет с фокус върху полиезичната образователна среда.
Като част от своята позиция, „Възраждане“ настоява за незабавното отзоваване на посланик Добрева от мисията в Кишинев, както и за спиране на намесата във вътрешните дела на Русенския университет. Партията отправя и призив към Министерството на образованието и науката да гарантира преподаването на български език във филиала „Григорий Цамблак“, както и съхраняването на неговия български характер.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
