В последните месеци управляващите и свързаните с тях експерти нееднократно уверяваха българските граждани, че въвеждането на еврото няма да доведе до съществено поскъпване. Изтъкваше се стабилният фиксиран курс, добрите практики от други държави и конкурентният характер на свободния пазар. Всичко звучеше като добре овладян комуникационен шаблон: „Няма да има шок. Няма нужда от притеснение. Инфлацията ще е пренебрежима.“
Какво предлагат управляващите?
Правителството предлага промени в Закона за въвеждане на еврото в България, които вече са публикувани в правно-информационната система на Министерския съвет, информира БНР. Финансовият министър Теменужка Петкова предстои да ги представи пред Народното събрание. Преди седмица кабинетът анонсира, че законът се ревизира, за да се внесе яснота относно периода и правилата за двойното обозначаване на цените на стоките и услугите, като едновременно с това се въвеждат и мерки срещу необоснованото покачване на цените. С една от промените се въвежда забрана търговците да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги по време на периода на двойно обозначаване, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Цените не следва да се повишават както в месеците преди въвеждането на еврото, така и през годината след това, освен ако не се наблюдава повишение в цените на суровини, материали, електрическа енергия или природен газ.
Правителството конкретизира, че периодът на двойно обозначаване на цените в лева и евро започва на 8 август 2025 г. и ще продължи до 31 декември 2026 г.
Освен това, при двойното обозначаване се въвежда задължението цените в лева и евро да бъдат изписвани с еднакъв шрифт и стил, включително съкращенията. Това има за цел да се избегне подвеждане на потребителите, особено възрастните хора и уязвимите групи, които биха могли да се объркат относно реалната цена на стоката или услугата.
Предлагат се и по-високи санкции от сега действащите. Целта е тези санкции да имат превантивен и възпиращ ефект спрямо евентуални нарушения.
Припомняме – Инфлацията през юни расте до 4.4%
Е, нали нямаше да поскъпва?!?
И ето че седмици по-късно, същите тези институции обявяват законови промени с цел „противодействие срещу необосновано увеличаване на цените“, „разширяване на правомощията на КЗП“ и дори изисквания за шрифт и цвят при ценовото етикетиране. Аргументът? Наблюдавали се опити на търговци да вдигат цените, без реално основание – и това трябвало да се пресече със санкции.
Тук се сблъскват две несъвместими логики:
- От една страна, държавата иска да увери обществото, че въвеждането на еврото е безопасен процес, който не води до ценова нестабилност.
- От друга страна, същата тази държава въвежда извънредни контролни механизми, глоби, регулации и проверки – защото очевидно очаква проблеми.
Така се създава парадокс: ако няма да има поскъпване – защо е нужна законова намеса? А ако наистина ще има – защо държавата отричаше това доскоро?
Ограничаването на надценки — колко е демократично?
В основата на пазарната икономика стои принципът на свободно формиране на цени. Държавата има право да се намесва при картелни споразумения, злоупотреба с господстващо положение или спекула при извънредни обстоятелства. Но законово дефиниране на това кога една надценка е „необоснована“ отваря огромно поле за субективизъм, административен произвол и репресия над дребния бизнес.
Никой не оспорва, че трябва да има защита на потребителите. Но в демократична държава санкциите трябва да са точно, ясно и обективно обосновани, а не плод на временна политическа несигурност или популистка реакция към общественото недоволство. В противен случай се създава атмосфера на страх и недоверие – вместо предвидимост и стабилност.
На практика, дефиницията за „необосновано увеличение“ на цените е изключително трудно приложима. Бизнесът работи с променливи доставки, динамика в енергийните разходи, логистика и човешки ресурс. Да се разпознае кога точно една цена е прекомерна и кога е разумна адаптация – е задача, с която трудно се справят дори пазарни анализатори, камо ли чиновници под административен натиск.
Пътят от „няма да има поскъпване“ до „ще санкционираме надценки“ е илюстрация за сблъсъка между политическия пиар и реалността. Вместо последователна политика, виждаме последваща законотворческа паника.
Държавата се опитва да успокои потребителите със санкции, вместо с предвидимост. А бизнесът – независимо от добрите си или лоши практики – отново се оказва в средата на бюрократичния сблъсък между политическите обещания и икономическите реалности.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
