Спорният закон за хранителната верига: таван на печалбите, правна несигурност и риск от обратен ефект
Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Основната цел, според авторите, е да се гарантират прозрачност, проследимост и равнопоставеност между производители, преработватели и търговци. Законопроектът предвижда значителни ограничения в начина на ценообразуване и търговска дейност, включително тавани на надценките, изискване за договори с минимална продължителност и нови административни структури.
Цените под лупа: нови правила, стари съмнения
Един от най-оспорваните елементи на проекта е въвеждането на задължителна минимална цена, включваща производствените разходи плюс 10% надценка. В договорите между производители и първи изкупвачи трябва задължително да е вписана цена, която не може да бъде под тази граница. Производствените разходи ще се определят по индекси и методики, които тепърва ще бъдат създадени, без яснота кой ще ги утвърждава и как ще се прилагат за различните сектори.
Още по-радикална е идеята за въвеждане на тавани на търговските надценки. Законът дефинира три нива:
- Преработвател: до 20% над себестойността;
- Търговец на едро: до 10% над покупната цена плюс преките и косвени разходи;
- Търговец на дребно с оборот над 20 млн. лв.: до 20% над покупната цена плюс разходите по реализацията.
Списъкът със стоките, за които ще важат тези ограничения, ще се приеме с отделно решение на Министерския съвет.
Контрол и проследимост: създава се нова обсерватория
Законопроектът създава структура към Министерския съвет, наречена Обсерватория за земеделски продукти и храни. Тя ще наблюдава цялата верига от производителя до крайния потребител, ще събира данни за цени, разходи и надценки и ще публикува тримесечни анализи. Въвежда се и електронна система за проследимост, а всяко отклонение ще подлежи на контрол от държавата.
Административна тежест и правна несигурност
Според критиците обаче законът създава прекомерна бюрократична тежест, особено за малките производители. От тях ще се изисква сключване на задължителни писмени договори с минимална продължителност от 6 месеца, водене на счетоводни справки и доказване на себестойност и разходи по реализацията.
Коментатори отбелязват, че изискването цената да включва точно определена надценка върху себестойността е практически трудно изпълнимо, тъй като много разходи се знаят едва постфактум. Това създава рискове за неспазване на закона дори от добросъвестни търговци. Фрази като „разходи по реализация“ и „преки и косвени разходи“ са трудно приложими предварително и изискват изключително ускорено счетоводно планиране.
Рискове от пазарни изкривявания
Фиксираните надценки могат да доведат до редица пазарни ефекти. Според икономисти, това ще:
- Намали стимулите за ефективност и иновации;
- Насърчи заобикалящи практики;
- Доведе до намалено предлагане на определени продукти;
- Увеличи цените на стоки с обикновено по-ниска надценка, което ще засегне най-бедните потребители.
Освен това, законът изисква търговските вериги с над 10 магазина да предлагат поне 50% български продукти в ключови групи (месо, мляко, мед, яйца, плодове и зеленчуци). Но не е ясно как ще се доказва произходът и за какъв период от време се изчислява това съотношение.
Критики от бизнеса и обществото
В Портала за обществени консултации са публикувани множество възражения. Основните опасения са свързани с:
- Прекомерна правна несигурност поради неясни дефиниции като „справедливост“ и „добросъвестна търговска практика“;
- Трудности при предварително изчисление на разходи;
- Възможно увеличение на цените за потребителите вместо обратното;
- Риск малките производители да бъдат изтласкани от пазара;
- Затруднения за адекватен контрол поради административен дефицит.
Регулация с непредвидими последици
Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни поставя сериозни въпроси за начина, по който държавата регулира пазара. Въпреки декларираните намерения за защита на производителите и прозрачност, твърде сложните методики, фиксираните надценки и неясните дефиниции могат да доведат до правен хаос, пазарни изкривявания и в крайна сметка – до обратен ефект от търсения. Дали проектозаконът ще бъде преработен или приет в този вид, предстои да видим след 17 юли, когато приключва общественото обсъждане.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
