Въпреки законовото изискване лекарства да се отпускат само от магистър-фармацевти, България изпитва остър недостиг на такива кадри. По данни на Министерството на здравеопазването, в страната липсват над 1700 магистър-фармацевти. Средно в ЕС има по 109 фармацевта на 100 000 души население, в България те са едва около 80. В държави като Белгия и Ирландия този брой надхвърля 110.
Проблемът е още по-осезаем в малките населени места и курортните зони. Аптеките са близо 4000, но 99% от тях са частни, а едва около 1% работят денонощно. Концентрацията им в големите градове оставя цели райони без достъп до спешна фармацевтична помощ. Болничните аптеки също изпитват сериозен недостиг на квалифицирани кадри.
Особено критично е положението в област Бургас. В Регионалната колегия на Българския фармацевтичен съюз членуват едва 433 магистър-фармацевти. Аптеките в областта са 267, от които само 4 работят денонощно, въпреки че регионът е най-посещаваната туристическа дестинация в страната. В пиковите летни месеци аптечната мрежа, оразмерена по броя на постоянното население, не успява да поеме нуждите на многократно увеличения брой хора.
Факултет по фармация в Бургас – стъпка към дългосрочно решение
Именно в този контекст ректорът на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ проф. Христо Бозов представи преди няколко години проект за създаване на Факултет по фармация в Бургас. Той аргументира предложението си с нуждата от децентрализация на образованието и осигуряване на достъп до фармацевтично обучение за млади хора от Югоизточния регион на страната.
Към момента фармацевтични факултети функционират само в София, Пловдив, Варна и Плевен. Това означава, че Бургас – въпреки наличието на медицински факултет, държавна университетска болница и развита академична база – остава извън тази мрежа.
Според проф. Бозов, създаването на подобен факултет ще има и силен икономически ефект. Очаква се той да привлича около 50 студенти годишно, включително от чужбина, което ще допринесе за допълнително натоварване и развитие на академичния състав. Ще бъдат открити нови работни места, а университетската база ще се използва оптимално. Проектът предвижда създаване и на Център за фармацевтични и козметични продукти с капацитет за разработка, изпитване и производство.
Фармацевтите, завършили в Бургас, ще могат да останат в региона, където нуждата от тях е най-голяма. Това ще намали дисбаланса между столицата и останалата част на страната, както и ще подобри здравното обслужване в районите с най-голям туристически наплив.
Цончо Ганев: държавата трябва да финансира проекта
Заместник-председателят на парламента Цончо Ганев („Възраждане“) още преди две години настоя за създаването на Факултет по фармация в Бургас и финансирането на проекта със средства от държавния бюджет. Тогава той подчерта, че обучението на фармацевти в този регион е стратегически важно както от гледна точка на здравеопазването, така и за икономиката на региона.
Ганев заяви, че концентрирането на фармацевтичните факултети само в няколко града води до липса на кадри в по-малките и периферни региони, като това директно засяга качеството и достъпа до здравни грижи.
Борис Аладжов: Образованието и икономиката вървят ръка за ръка
През изминалата седмица Народното събрание одобри създаването на ново звено към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, което ще подготвя фармацевтични кадри. Народният представител от Бургас Борис Аладжов („Възраждане“) приветства решението и подчерта в парламентарната трибуна, че това е стъпка към решаване на дългогодишен системен проблем.
„Проблемът с магистър-фармацевтите е, че мнозинството от тях са концентрирани в големите градове, а малките населени места остават без достъп до фармацевтична помощ. Това важи с особена сила през лятото, когато туристическият натиск на юг и север от Бургас е огромен“, заяви той.
По думите му създаването на факултет по фармация ще изравни икономическите и образователни неравенства между регионите. Аладжов посочи, че област Бургас е на пето място по брутен вътрешен продукт, но по средна работна заплата заема едва 14-о място, а община Бургас е на 35-о. Според него инвестициите във висше образование и създаване на производство с висока добавена стойност – като фармацевтичната индустрия – са ключови за растежа.
„Новото звено ще даде възможност на местните млади хора да се образоват и останат в региона. То ще стимулира и развитието на научно-изследователска и производствена дейност. Убеден съм, че това е инвестиция с дългосрочна възвръщаемост“, заяви Аладжов.
Очаква се новият Факултет по фармация да приеме първите си студенти още през следващата година.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
