Европейската комисия и Европейската централна банка ще публикуват т.нар. конвергентни доклади за напредъка на страните извън еврозоната, сред които е и България. Документите ще оценят доколко страната покрива критериите за присъединяване към еврозоната и дали може да въведе еврото от 1 януари 2026 г. Публикуването на докладите е извънредно и по искане на българското правителство.
Според регламентите на ЕС, такива оценки се изготвят на всеки две години, но страните могат да поискат и извънредни доклади. Последният редовен доклад беше публикуван през юни 2024 г.
Докладите се изготвят от две независими институции — Европейската комисия и Европейската централна банка. Те следят дали се спазват критериите от Маастрихт – за ценова стабилност, бюджетен дефицит, валутна стабилност, дългосрочни лихви и правна съвместимост.
Очакванията са двете институции да дадат положителна оценка, с което България да премине към следващия етап от процедурата – препоръка на Еврогрупата и официално решение на Съвета на ЕС. Планирани са заседания още през юни, включително на 19 юни (Еврогрупа) и 20 юни (ECOFIN).
Посещение на еврокомисари и очаквани реакции
По информация от няколко медии, за 4 юни е планирано посещение на еврокомисари в Народното събрание. Очаква се високопоставени гости от Брюксел да дадат публична подкрепа за процеса по присъединяване към еврозоната и да приветстват положителния ход на реформите.
Протест пред Народното събрание
Същият ден, от 8:30 часа сутринта, е насрочен протест пред сградата на новото Народно събрание (бившия Партиен дом), организиран от Гражданския комитет срещу въвеждането на еврото и в подкрепа на референдум по темата. Журналистът Недялко Недялков публикува следното възвание във Facebook:
„Хората са на улицата не просто в защита на българския лев, а в защита на българската държава… В сряда е датата на прословутата „конвергенция“, за която властта не попита народа си и която подсигури с манипулирани данни за реалните нива на инфлацията и бюджетния дефицит. В сряда се очакват и „високи гости от Брюксел“, които да погалят зад ушите послушната правителствена менажерия. Нека площадът ревне и им покаже, че България иска референдум, че няма да се смири с новото робство!„
Организаторите настояват за оставка на правителството, разпускане на парламента и провеждане на извънредни избори, съвместно с референдум за въвеждане на еврото. Те приканват всички опозиционни партии да напуснат парламента и да се присъединят към протеста. Протестът се подкрепя от „Възраждане“.
Сред подписалите възванието фигурират имената на журналисти, общественици и бивши магистрати, сред които: Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Петър Волгин, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов и други.
Какво представляват конвергентните доклади?
В YouTube канала на Мария Лазарова, юристът Стефчо Станев обяснява:
„Конвергентните доклади може да си ги представим като технически преглед за кола – ако автомобилът има проблеми с двигателя или чистачките, не може да бъде допуснат до движение. Същото важи и за страните, които искат да влязат в еврозоната. Докладите са два – от Европейската комисия и от Европейската централна банка, и всеки от тях има различен фокус. Първият се концентрира върху общата икономическа и правна готовност, а вторият – върху монетарните и валутни аспекти.“
Стефчо Станев е юрист, специализирал е право на ЕС (LL., (LL.M.), международно търговско и инвестиционно право (LL.M.) в Маастрихт.
Вижте и това – Стефчо Станев: 7 мита за еврото и еврозоната
По думите му, дори при положителна оценка, няма автоматизъм – решението за приемането на дадена страна в еврозоната се взема от Съвета на ЕС с участие на Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейския парламент и страните членки на еврозоната. Станев припомня, че курсът лев-евро се определя с изменение на регламент на ЕС и се изисква пълно единодушие.
„След положителен доклад, Съветът на ЕС в състав министри на финансите взема решение дали дадена страна покрива критериите. Това е политическо решение, взето на база технически оценки. Преди това има консултация с Европейския парламент, обсъждане с Европейския съвет (премиери и президенти на страните членки), както и предложение от Европейската комисия. След одобрение, се фиксира курсът между лева и еврото чрез изменение на съответен регламент на ЕС. Решението се взема с единодушие от всички членки на еврозоната.“
Пример от миналото е Литва, която през 2006 г. получава отрицателен доклад, въпреки че не изпълнява само с 0.1% критерия за инфлация.
Още по темата – Стефчо Станев: Още три мита за еврозоната и реалността за България
Очаква се сряда да бъде повратен ден – не само по отношение на икономическата интеграция, но и като проверка за политическата и обществена устойчивост на проекта „евро в България“. Решението за приемане на страната в еврозоната ще бъде взето в Брюксел, без провеждане на референдум и въпреки нарастващите обществени настроения срещу въвеждането на единната валута. Протестите от последните дни, в които участваха десетки хиляди граждани из цялата страна, показват ясно, че значителна част от обществото иска да бъде чута. Вместо това, политическият процес се движи по предварително начертан сценарий, без реална възможност за народно допитване.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
