България официално е изпълнила инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната, съобщиха от Европейската комисия в отговор на въпрос на БНР. Това стана възможно въпреки отчетения ръст на цените в началото на 2025 г., причинен основно от увеличения в администрирани цени и данъци – като тока, лекарствата, ДДС, отпадъците и данъците върху тютюневи изделия. Периодът на наблюдение обхваща 12 месеца – от май 2024 до април 2025 г.
Такси надолу, инфлация надолу – и целта е постигната
Най-дискутираната стъпка в този период бе драстичното намаление от 82.8% на дневните такси за болнично лечение – от 5.80 лв. на 1 лев. Решението бе взето изненадващо през април, без публично обсъждане и с минимално медийно отразяване. Това веднага предизвика подозрения – включително в международни издания като Politico, което написа, че подобна мярка може да е част от правителствена стратегия за изкуствено снижаване на инфлацията преди ключовия доклад от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Вижте подробности – Politico: Манипулира ли България инфлационните данни, за да влезе в еврозоната?
Според данни на икономисти, именно това рязко поевтиняване е свалило хармонизирания индекс на потребителските цени с 0.89 процентни пункта, доближавайки годишната инфлация до 2.7% – точно под допустимата граница от 2.8%. От Европейската комисия обаче заявиха, че дори и без тази мярка, България би изпълнила критерия – средната инфлация би била 2.8%, което отново е под референтната стойност.
Комисията признава, че въпреки намаленията в някои сектори, като пощенските услуги и болничното лечение, общият ефект от административните ценови корекции е бил повишаващ инфлацията. Тоест – намалението на болничните такси не е „помогнало“, а само е смекчило общото поскъпване, предизвикано от други държавно контролирани цени и данъци.
Редукции и съмнения: кога поевтиня и как?
Politico припомня още, че наред с болничните такси, през април поевтиняха и железопътните билети с над 9%, както и пощенските услуги. Тези мерки доведоха до понижение на инфлацията с общо 1.2 процентни пункта в сравнение с март. Изданието цитира бивш правителствен служител, според когото „добре известно е, че статистиката беше коригирана така, че да изглежда по-благоприятна – особено в сектори като пощенски услуги, транспорт и здравеопазване“.
Подобна политика, макар и формално допустима, поставя под въпрос реалната устойчивост на инфлационния спад. Идва логичният въпрос: ако инфлацията е толкова ниска, защо потребителите не я усещат?
Цените на храните – нагоре, независимо от официалните данни
Паралелно с обявената „нулева инфлация“, репортерска проверка на БНР-Бургас в началото на юни установи, че цените на основни храни в Бургаския регион – включително в пазар „Краснодар“ – продължават да растат. Ето и част от реалните цени:
- домати: между 3.80 лв. и 7.00 лв./кг
- чушки: от 3.00 до 4.50 лв./кг
- моркови: 1.40 – 2.20 лв./кг
- сирене: от 11 до 29 лв./кг
- кашкавал: от 16 до 38 лв./кг
- хляб: с поскъпване между 10 и 45 ст. за последните два-три месеца
Хората са категорични, че не забелязват намаления – напротив:
- „Постоянно се качват цените, не съм забелязала да има поевтиняване.“
„Всичко се вдига нагоре.“
„Вече не можеш да седнеш в заведение за под 20-30 лева.“
„Цената на продуктите за кухнята ни расте всеки ден.“ – споделя собственик на бързо хранене.
Докато ежедневието на хората поскъпва, в националните медии почти липсват реални репортажи по темата за инфлацията и жизнения стандарт. Вместо това, ефирното пространство е изпълнено с анализи за бъдещите „позитиви“ от членството в еврозоната. Фокусът е върху политическата цел – приемане на еврото на 1 януари 2026 г. – а не върху социалната реалност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
