Законодателните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които предвиждат въвеждане на съдебни центрове за медиация, пораждат сериозни притеснения относно спазването на принципа на доброволност – основен за този способ за алтернативно решаване на спорове. Въпреки декларираната цел за облекчаване на съдебната система, текстове като „задължителна медиация“ и „страните са длъжни“ пораждат съмнения за натиск върху гражданите и бизнеса и поставят под въпрос правото на свободен избор.
Допълнително, липсват достатъчно гаранции, че страните, които са представлявани от адвокати, ще участват в медиационните срещи с пълно знание за правните последици. Не е регламентирано и как ще се процедира с таксите, ако спорът се реши извън съдебната зала чрез спогодба. Проблем остават и случаите, в които медиацията е неподходяща – например при домашно насилие, риск за дете или очевидно признати искове.
Предложения за промени
На този фон депутатите от „Възраждане“ Цвета Рангелова и Петър Петров внесоха между първо и второ четене конкретни предложения за изменения в проекта. Те настояват за изрично заличаване на терминология като „задължителна медиация“, за да се гарантира, че участието в процедурата остава напълно доброволно и не се възприема като форма на административен натиск от страна на съда.
Едно от ключовите предложения е изискването при участие в медиация или в информационна среща за медиация страната да има изрично пълномощно, когато е представлявана от адвокат. Според вносителите това ще гарантира, че лицето е запознато с последиците от участието и дава информирано съгласие.
Предвижда се и финансов стимул за страните, които постигнат споразумение чрез медиация — възстановяване на 75% от внесената държавна такса, както когато делото приключи със спогодба, така и когато искът бъде оттеглен в резултат на медиационно споразумение. Мярката цели да насърчи мирното решаване на спорове без да се посяга на правото на избор.
Същевременно се въвеждат ясни условия, при които съдът може да предложи медиация — например, когато между страните има трайни отношения, водят се няколко дела между тях или когато спорът засяга интереса на дете. Въвеждат се и категорични ограничения — медиацията не се предлага, ако има данни за насилие, риск за живота или здравето на дете, признат иск или когато това би довело до неразумно забавяне на производството.
В предложенията е заложено и уточнение, че страните могат да участват в медиацията не само лично, но и чрез упълномощени представители, което дава по-голяма гъвкавост и защита за уязвими или отдалечени лица.
Промени са предложени и в Закона за медиацията — когато страните постигнат едно общо споразумение по няколко висящи дела, то ще се одобрява поотделно за всяко дело, но ще влиза в сила само ако бъде одобрено изцяло. Това гарантира процесуална последователност и правна сигурност.
Предлага се и засилване на професионалните стандарти за медиаторите, вписани към съдебните центрове. Те ще се вписват безплатно, ще преминават специализирано обучение и ще носят отговорност по Закона за адвокатурата. Същевременно се въвежда забрана за използване на информация, споделена по време на медиацията, в последващи съдебни производства.
„Нашата цел е да гарантираме, че медиацията ще остане доброволен процес, в който участието на страните е свободен избор, а не административна формалност. Стимулите трябва да са положителни – не санкции, не задължения, а реални ползи и гаранции за правата на гражданите“, подчертават от парламентарната група на „Възраждане“.
Очаква се предложенията да бъдат разгледани в рамките на предстоящото заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, а окончателното гласуване на законопроекта да се състои до края на юли.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
