Начало България Еврото без референдум: демокрацията умира с аплодисменти

Еврото без референдум: демокрацията умира с аплодисменти

Мариян Иванов

от kritichno.e
протест

Днес ще се проведат финалните гласувания, които ще отворят пътя за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. Решението се поднася като „историческо“ и „необратимо“. Но под този официозен глас се крие една много по-мрачна реалност – реалност на пренебрегнати протести, потъпкано народно мнение, отказан референдум и дълбоки съмнения за манипулации на данни.

Иронично или не, всичко това се случва с риториката на „демокрацията“, произнесена от хора, които се представят за нейни пазители – у нас и в Брюксел.

Референдум има. Но не за тези, които не трябва да питат

Партия „Възраждане“ събра стотици хиляди подписи и внесе предложение за провеждане на референдум за запазване на българския лев. Това не беше каприз или популистки жест, а конкретен политически инструмент, гарантиран от Конституцията. И все пак референдумът беше блокиран с процедурни хватки и формални възражения в Народното събрание, като едва не беше обявен за „противоконституционен“ – без решение на Конституционния съд. Самият съд така и не се произнесе по същество.

Припомняме – Кой се страхува от референдумите?

Президентът Румен Радев също отправи предложение за допитване до народа. Неговите аргументи не бяха идеологически, а принципни – въпросът за еврото е толкова значим, че не може да се реши без широко обществено участие. И той беше заглушен.

Оказа се, че „референдуми“ са добре дошли – но само когато касаят одобрени от евроелитите теми. Когато обаче става дума за суверенитет и валута – не. В тези случаи народът е просто неудобна пречка, която трябва да бъде заобиколена.

Данни има. Ама какви?

Както ЕЦБ, така и ЕК обявиха в докладите си, че България „покрива формално критериите за членство в Еврозоната“. Само че зад това безлично изречение стоят редица въпросителни.

Още по темата – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала

Как точно покриваме инфлационния критерий, след като стана ясно, че умишлено са занижавани определени такси, за да „излезе сметката“? Как се докарва инфлация под 2.8%, при условие, че всички усещаме по джоба си далеч по-големия процент?

Още по темата – Как влязохме в инфлационната рамка с държавни фокуси

Отговорът е прост: чрез творческо счетоводство, внимателна подредба на числа и воля „да се влезе в Еврозоната на всяка цена“. Какво остава от икономическата логика и от истината – това е въпрос, който никой не задава на глас.

Протести има. Но не по телевизията

Протест евро

В последните седмици хиляди българи излязоха по улиците в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Те бяха само маркирани по големите телевизии, опитаха се да ги принизят и омаловажат.

Сякаш се върнахме в предноемврийско време: една единствена гледна точка, възторжен тон, одобрение без дебат. И сега, на 8 юли, националните телевизии ще предават директно гласуванията в Европейския парламент и в ЕКОФИН, с коментатори, които ще повтарят, че „денят е исторически“, че „българите са готови“, че „ще сме част от ядрото на Европа“.

И никой няма да каже, че половината нация се чувства излъгана, пренебрегната и поставена пред свършен факт. Ще има фанфари, но няма да има народ.

Демокрацията като декор

Най-страшното в този процес не е самото приемане на еврото. Това е тема, по която може да има аргументи „за“ и „против“. Най-страшното е, че бяха използвани недемократични средства, за да се прокара „правилното“ решение.

Изкривени данни. Потиснати гласове. Отказани референдуми. Игнорирана опозиция. Пропаганден медиен фон.

Това се случва в страна членка на ЕС. С благословията на европейските институции, които в други случаи говорят с патос за върховенството на правото, плурализма и гражданското участие. Оказва се, че демокрацията е ценност – но само когато не пречи.

На 8 юли България ще получи зелена светлина за влизане в Еврозоната. И може би ще загуби още малко от доверието си в демокрацията. Не заради валутата, а заради начина, по който тази валута ни беше наложена.

А ако някой ден се чудим защо хората не вярват на институциите, не гласуват и не се интересуват – нека си спомним този ден. Защото:

„Така умира демокрацията – сред оглушителни аплодисменти“

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ

Други новини