От юли 2022 г. насам бензинът в България е поевтинял с над 1 лев за литър – от около 3,26 лв. тогава до 2,31 лв. през юни 2024 г., по данни на Fuelo.net. Това е близо 30% спад в цената на ключов разходен компонент за икономиката – логистиката, производството, транспорта. И ако се доверим на често повтаряната мантра, че „всичко поскъпва заради горивата“, логично би било сега да видим и обратния ефект – поевтиняване по магазините. Но реалността опровергава икономическите очаквания, пише Искра.бг.
Дали ще пазарувате в хипермаркет, ще си вземете баничка от кварталната фурна или ще поръчате стоки онлайн – цените си остават там, където бяха. Спадът в горивата не се отразява върху крайните продукти. И това поражда логични въпроси: ако при скок на разходите поскъпването е мигновено, защо при спад няма никаква реакция?
Преди чувахме: „Цените на горивата се качиха – нямаме избор, прехвърляме разходите върху клиента.“
Сега чуваме: „Да, горивата падат, но още не го усещаме достатъчно, за да го отразим в цените…“
Какво се случва всъщност и защо пазарът не реагира симетрично?
Забавена трансмисия на ефектите
Цените на суровините – включително горивата – се отразяват с известно закъснение върху крайните цени. Причината? Много фирми работят по дългосрочни договори, сключени, когато горивата са били по-скъпи. Текущите цени ще се отразят едва след като тези наличности се изчерпят и влязат в сила новите условия на доставка.
Психологическа и ценова инерция
Потребителите вече привикнаха към по-високи ценови равнища – особено след инфлационния натиск от 2022–2023 г. Това позволява на бизнесите да задържат високите цени, дори когато разходите падат. За разлика от времето на шоковото поскъпване, при което аргументът „нямаме избор“ работеше, сега спусък за поевтиняване просто липсва.
Вижте още: НСИ отчита 0% инфлация за май, но цените в магазините не прощават
Покриване на стари загуби
Немалка част от фирмите използват настоящата ситуация, за да стабилизират финансите си, компенсирайки предходни инфлационни удари. Задържането на високите цени им осигурява по-добри маржове, особено в сектори с ниска конкуренция.
Нараснали фиксирани разходи
Дори горивата да са поевтинели, останалите компоненти на разходите – труд, наеми, енергия, кредити – са останали високи или дори са се повишили. Така общата себестойност на стоките и услугите се задържа, а икономиите от по-евтиния бензин просто не „пробиват“ в крайната цена.
Силно търсене при някои стоки
При продукти от първа необходимост – храни, услуги, базови потребности – търсенето остава сравнително стабилно, дори и при високи цени. Това дава основание на търговците да не пипат цените надолу, защото рискът от загуба на клиенти е малък.
Очаквания за нова инфлационна вълна
Много фирми предпочитат да „задържат цените проактивно“ – от страх, че горивата или друг ключов ресурс отново ще поскъпне. Това състояние на предпазливост води до т.нар. „лепкава инфлация“ – явление, при което цените не спадат, дори когато има основание за това.
Поевтиняването на бензина е безспорно позитивен сигнал. Но без реална конкуренция и без ефективен натиск за адаптиране на цените, това няма как автоматично да се превърне в облекчение за потребителя. Докато пазарните механизми функционират едностранно – мигновена реакция при скок, но никаква при спад – остава чувството за несправедливост. А когато цените на горивата отново тръгнат нагоре, ефектът ще е двойно по-болезнен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
