България е изправена пред тежка водна криза, която към август 2025 г. обхваща над 100 населени места, поставени на воден режим. Причините са както климатични – суша и намален дебит на водоизточниците, така и системни – остаряла инфраструктура, липса на инвестиции, бюрократични пречки и неправилно управление на ВиК сектора.
По данни на екоактивиста Тома Белев, общините Борово, Бяла, Кайнарджа и Стралджа са сред последните, които се присъединяват към тази тревожна статистика, като броят на засегнатите вече е 105. В Русенско селата Босилковци и Брестовица са „на ръба“, докато в плевенското село Крушовица три дни са в режим на пълно безводие.
От 7 август град Плевен е официално въведен във воден режим, както през нощта, така и през деня. По информация на „Водоснабдяване и канализация“—Плевен водоснабдяването в града бе прекратявано от 23:00 до 05:00 ч. и от 13:00 до 16:30 ч. всеки ден. Ситуацията се дължи на „критично ниски количества“ вода, постъпващи към града и населените места в областта. Това е важен знак, че кризата вече обхваща и централни градове, а не само селата и малките общини.
Казусът „Сакар“: Вода на 70 км, но без гаранция
Подробен репортаж на сайта „Сакар нюз“ разкрива шокиращата картина в някои села в района на Харманли, Любимец и Свиленград. Там водата изминава над 70 км по остарели водопроводи с високо налягане, за да достигне до последните чешми. Пътят ѝ започва от помпена станция „Момково“, на брега на Марица, и минава през „Гьос тепе“, „Пъстрогор“, „Оряхово“, чак до селата Черепово и Браница.
Тръбите често дефектират заради налягане от 14-16 атмосфери, като ремонтите се оказват неуспешни. ВиК планира частична подмяна с полиетиленови и чугунени тръби, но без дългосрочен план ефектът е несигурен. Въпреки изчисленията, че инвестиция от 5 млн. лв. може да реши проблема трайно, до момента няма движение в тази посока.
През септември 2024 г. в ОбС – Харманли е сформирана комисия за разследване на водната криза. Комисията заседава редовно, но без резултат – дори кметове от засегнатите села не виждат реални действия. Съветниците, включително представители на селата без вода, не са инициирали ефективни мерки. Вместо това местните чуват обещания за проверки и бъдещи планове.
Областният управител Стефка Здравкова обяви проблема за приоритет, но резултатите липсват. Кметът на Харманли Мария Киркова организира среща с ВиК, но водата така и не потече. Хората вече говорят, че водата „отивала в казината на Свиленград, вместо в техните чешми“.
Вижте още – ЕК критикува България за водата, но цяла Европа „тече“
Арда, ВиК холдингът и ролята на държавата
Народният представител от „Възраждане“ Ангел Славчев също повдигна темата за кризата с безводието и управлението на ВиК сектора. В свое видео той обвини правителството на Росен Желязков, че е подписало нова 5-годишна декларация с Гърция за водите от река Арда, въпреки неизпълнени ангажименти от страна на Атина.
Славчев настоя, че водата е „национален капитал“, и припомни, че от „Възраждане“ бяха внесли законопроект, който да позволи на общините да излизат от водните асоциации. Според него държавните ВиК дружества, под шапката на холдинга, трупат загуби, докато общинските са печеливши, защото инвестират локално.
„Има общини като Самоков, където водата е на самотек, но жителите плащат повече от такива с помпени системи“, заяви Славчев и определи това като „абсурден провал на правителството“.
Вода има, но само в обещанията
Трагикомичната ситуация обобщава добре един цитат от „Сакар нюз“: „В Сакар водата е по-рядка от вниманието на институциите. Докато ВиК и местните власти разменят доклади, хората броят празните дни без вода.“
Докато не се направят реални инвестиции и не се реформира системата, всяка нова авария ще бъде просто още една капка в морето от бюрократична безпомощност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
