Покрай скандалното изказване на Тошко Йорданов, в което той прати млади лекари да работят в Сицилия, а пък анонсира, че ние ще внасяме чужденци за по 500 долара, се промъкна и нещо вярно в думите му, което е сериозен проблем – търговският статут на болниците.
„Как си представяте държавата да нареди каква да бъде заплатата в търговско дружество? Вие не сте държавни чиновници – вие не сте учители, не сте полицаи, общинска администрация, които са държавни служители. Вие отивате в частно дружество. Всяко едно частно дружество има различна печалба.“
Болницата като предприятие – системна грешка
Преобразуването на държавните и общински болници в търговски дружества през последните две десетилетия се оказа едно от най-проблемните решения в българското здравеопазване. Формално то беше въведено с цел модернизация и финансова самостоятелност, но на практика доведе до дълбоки системни деформации. Вместо да обслужват обществения интерес, лечебните заведения бяха принудени да се държат като предприятия – с приоритет върху печалбата, а не върху лечението. Не претендирам за изчерпателност и експертност по темата, но това са мои наблюдения след години работа по проблемите в този сектор.
Приоритет към печалбата, не към пациента
Най-видимият резултат от тази законова стъпка е, че болниците, като търговски дружества, се стремят към дейности с високо остойностени клинични пътеки, пренебрегвайки профилактиката и социалнозначимите заболявания, които не носят печалба. Паралелно с това държавата загуби реален контрол върху управлението и финансирането на тези структури – Министерството на здравеопазването няма правомощия да налага заплати, социални придобивки или единен стандарт на труд, което води до огромни разлики между отделните лечебни заведения. Колективен трудов договор в болничния сектор на практика е невъзможен.
Финансов крах и липса на устойчивост
Финансовите затруднения са повсеместни. Повечето държавни и общински болници са натрупали сериозни дългове, а някои са на ръба на фалит. Емблематичен е случаят от март 2025 г., когато Специализираната болница за рехабилитация в Котел спря работа, след като персоналът не бе получавал заплати седем месеца, сметките бяха блокирани, а дълговете – близо 400 хиляди евро. Проблемът е особено остър в малките и регионални лечебни заведения, които не могат да покрият разходите си с приходи от Здравната каса.
Допълнително усложнение е липсата на прозрачност – като търговски дружества, болниците не подлежат на същите публични регулации като държавните институции. Управлението често се политизира, а ефективният граждански и държавен контрол е сведен до минимум. В същото време инвестициите в апаратура и инфраструктура са ограничени – малките болници не могат да осигурят съфинансиране, за да участват в европейски проекти, а достъпът до модерно лечение остава концентриран в големите центрове.
Всичко това води до тежки неравенства – между болници, между лекари и пациенти, между различни региони в страната. Младите лекари масово напускат – или заминават в чужбина, или избират частния сектор, където условията са по-добри. Общественото доверие в системата ерозира, а държавата продължава да се държи като пасивен наблюдател.
Пазарно неравенство и прехвърляне на тежести
Най-потърпевши от това са държавните болници, които дори не са изцяло държавни. От години се говори за нерегламентирани практики, при които частни лечебни заведения приемат пациенти по високо платени клинични пътеки, а тези, които са по-ниско платени, но пък са свързани с продължително лечение, респективно – по-сериозни разходи, се насочват към държавните. От друга страна, държавните болници приемат и пациенти, които, от една страна, не са здравно осигурени, от друга – не могат да си платят лечението, което трупа допълнителни загуби за тях. Тези и много други фактори водят до невъзможността тези заведения (всъщност – търговски дружества) да са конкурентни на пазара на труда, да предлагат по-ниски възнаграждения на лекари и персонал, да предлагат по-неатрактивни условия за хоспитализация, да са по-ощетени откъм материална и техническа база.
Проблем, който никой не иска да реши
За съжаление, това е проблем, който се неглижира с години. И нито депутатът Тошко Йорданов, който е в управлението и който е за пореден път депутат, а неговата партия дори спечели и изборите преди четири години, нито неговите колеги, предложиха как да бъде решен.
Защото интерес няма. Но за сметка на това болници никнат като гъби, въпреки намаляващото население, намаляващия персонал и ограничения финансов ресурс на финансиране по линия на Здравната каса. През 2018-та година беше взето решение да се направи Национална здравна карта. Тя трябваше да регулира и разрешенията за откриване на нови болници и медицински дейности. Въпреки това продължиха да се разкриват и нови лечебни заведения, и отделения, използвайки различни вратички в законите и наредбите. Само за пример – преди години Общинският съвет в Бургас допуска отклонение от тях за нов корпус на лечебно заведение. Съветниците от „Възраждане“ обърнаха внимание на сериозно отклонение от нормите за площ – вместо нужните по Наредба 7 на МРРБ 95–100 кв.м/легло, в документация се посочва само 18,35 кв.м на легло. Освен това изразиха съмнения дали новите отделения са действително необходими, тъй като тези специалности вече се обслужват от други болници в града. Въпреки това мнозинството в Общинския съвет допусна това отклонение.
Проблемите в българското здравеопазване стават вече хронични, а интересите и лобито сред политическия „елит“ пречат да бъдат решени. А от това страдат всички – и пациенти, и медици. Печелят единици. А такива действия, като на депутата Тошко Йорданов, не само не ги решават, но и биха довели до още по-голям отлив на кадри.