Седмици мълчание и един отговор, който казва всичко, без да поема отговорност. На 4 юли, близо три седмици след подаден сигнал за съмнително увеличение на банкови такси, Българската народна банка изпрати официална позиция. В нея – нито дума за проверка, нито индикация за ангажимент. Само сухо пояснение, че таксите били договорни, че банките имат право да ги променят, стига да уведомят клиентите си навреме, и че БНБ няма правомощия да се меси в това.
Формално – отговор има. По същество – институционално абдикиране.
Как започна всичко: такси в лева, изчислени в евро
Случаят започва на 13 юни със сигнал, който подадох до четири държавни органа: БНБ, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на финансите. В основата му стои съмнение, че една от големите банки в страната повишава таксите си така, че те съвпадат до стотинка с закръглени суми в евро – при това без каквото и да било обяснение.
Припомняме – Проверих как институциите ни „пазят“ от спекула. Оказа се, че само на думи
Таксата за преиздаване на дебитна карта скача от 5 на 5.87 лв. – точно 3 евро. За теглене от банкомат – от 9.78 на 19.56 лв., или точно 10 евро. Смяната на ПИН поскъпва до 2.93 лв. (1.50 евро), удостоверенията – до 14.69 лв. (7.50 евро), теглене от каса – 11.74 лв. (6 евро). В нито един случай банката не посочва инфлация или повишени разходи. Закръглянето към евро е очевидно – и системно.
При международните операции ситуацията е още по-фрапираща: левовата такса остава същата, но съответстващата сума в евро скача рязко – например от 30 на 50 евро за една и съща услуга, която в лева струва 24.45.
Институциите: „не е наша работа“
Първи отговор дава Министерството на финансите – с отказ, защото не разполага с нужната информация и прехвърля отговорността към БНБ.
Комисията за защита на конкуренцията дори не издава входящ номер по сигнала. От страна на КЗП първоначално следва лаконичното „сигналът се обработва“, но след седмици чакане става ясно, че и те са го препратили – отново към БНБ.
Сигналът се лута между институциите. Всяка го препраща нататък. Никоя не поема отговорност. Така, докато отговорът не дойде от единствения орган, който реално би могъл – но и той категорично се разграничава.
Позицията на БНБ: всичко е позволено, ако е съобщено
В писмото, изпратено на 4 юли, централната банка заявява, че не контролира размера на таксите, тъй като те са предмет на договорни отношения между банките и техните клиенти. Според Закона за платежните услуги, банките могат свободно да определят таксите си, стига да уведомят клиентите поне два месеца предварително.
Клиентът може да приеме или откаже промените. Ако не е съгласен – може да прекрати договора. Това е. Никой не проверява дали таксата е обоснована, разумна или пропорционална. Никой не се интересува дали повишението е част от координирана политика в навечерието на еврото. Никой не носи отговорност.
Прехвърляне на топката вместо реален контрол
Случаят показва не само бездействие, но и пълна липса на координация между институциите. Всеки орган формално изпълнява задължението си да отговори, но никой не изпълнява функциите, които обществото очаква от него. Жалбата преминава през четири администрации, без нито една от тях да извърши реална проверка.
Вместо обещан контрол срещу спекула и злоупотреби, получаваме институционално препращане на жалби, удобно прикрито зад формални оправдания и липса на правомощия.
А кой ще пази потребителите?
Това не е изолиран случай. Това е тест за държавата в подготовката ѝ за еврото. Ако още преди реалното въвеждане на единната валута няма механизъм, който да предпази гражданите от скрита инфлация и спекулативно ценообразуване, какво ще се случи в деня, в който еврото стане официално платежно средство?
Държавата мълчи. Институциите прехвърлят топката. Банките вдигат таксите. И отговорът, който остава за потребителите, звучи болезнено ясно: никой не ви пази.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
