Докато Си Дзинпин е на посещение в Париж, първото тази година след настоятелни покани от Макрон, Вучич от Белград и унгарския президент Тамаш Сульок и Орбан от Будапеща, в Анкара е особено актуална темата дали се наблюдават опити от страна на Запада да „обкръжи Турция”.
В Париж Макрон, след вечеря в Елисейския дворец, „на четири очи” в Пирене, Окситания, югозападна Франция ще беседва по негов план за стратегическо ново партньорство между двете страни в областта на търговско-икономическите отношения, за развитие и прогрес в редица области. Но всички западни анализатори са убедени, че основна тема ще е желанието на френския президент Пекин да упражни натиск над Москва за изход от безизходицата в Украйна чрез поне временно „спиране на военните действия” т.е. замразяване на конфликта.
Защото дори и вече изпратените на този етап 100 френски бойци в чуждестранния легион в Украйна, заедно с предишните френски експерти по военно дело там, няма как да променят хода на военните действия на терен.
По правило Поднебесната няма навик за резки движения, особено в областта на международните дела, но това не пречи на западните сили да правят опит след опит за разрив между Русия и Китай и да спечелят на своя страна „в личен план” Си Дзинпин.
Нещо, което турски анализатори подозират, че е била целта и на неотдавнашното посещение на Франк-Валтер Щайнмайер, президент на Германия, в Анкара. Само че целта е била, след оценка за отслабените позиции на Ердоган след местните избори от 31март, за „проникване в Турция чрез опозицията за разширяване на западните позиции в страната”.
Редица наблюдатели на процесите при големия ни съсед са убедени, че „с посещението си в Турция Щайнмайер е проучвал възможни нови варианти за влияние на Берлин в Анкара”. Надеждите са за отстъпки, защото се счита, че Ердоган вече не е в силни позиции. Сигурно затова германският президент преди среща с Ердоган се е срещнал с Екрем Имамоолу, стария-нов кмет на Истанбул, както пише и „Шпигел”. Имамоолу е наречен „носител на надежда за бъдещето”.
Реджеп Ердоган на митинга в подкрепа на Палестина
Засилени са, за пореден път, отношенията с водещите политици на опозиционната НРП, народно-републиканска партия, защото е оценено, че тази партия е във възход. Срещите с Имамоолу и Мансур Яваш, кмет на Анкара, както и с председателя на НРП Йозгюр Йозгел красноречиво говорят за „разширяване на позициите в двата най-големи града на Турция”. Факт е, че НРП е за силно сътрудничество със Запада и редовна координация с него. Известно е, че това е партия със светски ориентирана политика, която в миналото е клонила към Запада.
Сходни позиции има и прокюрдската ДПН, демократична партия на народите, което несъмнено подклажда, както се казва, апетита на Берлин и Запада. Затова и Щайнмайер при посещението си сам си е определял с кого да се срещне в Турция и кога. Дали това е сценарий за пряка намеса в Турция ще се оцени по-късно. Но усилията за проникване са налице. Особено след като е отчетено, че има забележителен напредък на турската отбранителна промишленост, част от стратегията на Ердоган за суверенитет и независимост във всяко отношение, както и поддържания отказ да не се налагат санкции на Русия.
Западът се тревожи и заради вносът на енергия от Русия, сътрудничеството в атомната енергия като построяването на атомните централи Акую и Синоп и поддържането на търговски отношения с Москва на добро ниво. Въпреки санкционния указ на Байдън от края на 2023г с цел намаляване на турския износ за Русия. Все пак Анкара отстъпи и информира, че ще внася и втечнен газ от САЩ, и ще купува Еърбъси за 20 млрд. Турските авиолинии сключват споразумение с Ролс-Ройс холдинг и Еърбъс за съвместно предприятие с Германия, Франция и Испания. Вече има проблеми с пътуващите през Истанбул руски туристи, които са третирани по „различен начин напоследък” при полети за Мексико или Латинска Америка. Явно това е ефект от обявената сделка с посочените западни фирми. Още повече, че Европейската сметна палата в доклад е обявила, че „ЕС иска Турция да върне част от парите, които са били предоставени за бежанците, поради нередности при използването на средствата”.
Стари механизми за натиск и влияние, когато се преследват дадени цели. Прикрепване на Анкара към Западния свят.
Въпросът е дали Ердоган ще е склонен да преразгледа поне част от външната си политика, което може да е от полза за Берлин и Запада. Дали това ще доведе до пълна зависимост от Запада или все пак ще се запази тенденцията за независима и суверенна политика е въпрос на бъдеще.
Решението за прекъсване на отношенията с Израел заради Газа, внос-износ и военно сътрудничество, е крачка на Ердоган за запазване на лице и сигнал, че усилията на Берлин, част от т.н. целокупен Запад, няма да се реализират в очакваните размери. Но да се казва, че ще има като отговор обръщане към Евразия е нелогично. Ердогановата игра е игра на баланс и търсене на място между Изтока и Запада с мераци за мост или посредничество.
Географията е важна в случая. Засега посещението му във Вашингтон се отложи, а за посещение на Путин в Анкара на този етап гласно не се говори. Песков споменава само за Пекин и Ханой, което си е в духа на външната политика на Русия и преследване на нейните цели за многополюсен свят с достойно място за Москва.
Следва да се отбележи, че в Анкара намериха място и коментари за „изненадващо посещение на Илон Мъск, главен изпълнителен директор на „Тесла” в Пекин”. Онзи Мъск който не се колебае да критикува политиката на САЩ по отношение на Русия, Китай и Близкия Изток. Който неотдавна каза, че „не може да разбере защо НАТО все още съществува, вместо да се разпусне”. Който в своя профил в Х пусна снимки на американски военни бази, обграждащи Иран и Близкия изток с коментар „Иран искал война и вижте колко близо са поставили страната си до нашите американски военни бази”. Шега, ама от Мъск звучи различно.
В Китай Мъск се е срещнал, след Блинкен, с висши китайски ръководители, за да договаря внедряването на софтуер за напълно автономни автомобили в КНР, алгоритми за автономно управление, за батерии и т.н. Разнопосочна политика от страна на Вашингтон с посещения на Блинкен и Мъск в Китай, но такъв е днес светът. Предстои да се наблюдава развитието на събитията и в Украйна, и в Близкия изток, и самото посещение на Си Дзинпин в Европа, особено в Белград и Будапеща, което си е до нашите граници.
Ако германските инвеститори се надяват на отстъпки от Анкара за бизнеса си в Турция, което също е цел на посещението на Щайнмайер, какво ли ще направи още Пекин за Белград и Будапеща?
Защото за Москва е повече от ясно, че няма да приеме условия за „неприличен мир”, колкото и каквото да я уговарят от Запад и да призовават Си Дзинпин да се намеси в ситуацията.
А да се разчита на 5-тата колона в Русия, за да се постигне замразяване на конфликта в Украйна, както го наричат в Пекин, вече не изглежда реалистично. Обществото е настроено на друга т.н. патриотична вълна и това са точки в полето на Путин. С нови Мински споразумения няма да се получи. Ще трябват други „залъгалки”.
Да видим.
ВИЗИТКА: Зорница Илиева е журналист на свободна практика, Главен експерт по външна политика, отбрана и сигурност на 39-тото и 40-то Народно събрание, автор на анализи за събития в Турция, Балканите, Близкия изток.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски