Плавно променящите се глобални геополитически тенденции не се развиват в полза на Киев. В това е Джон Рейн, автор на The International Institute for Strategic Studies (IISS), британски мозъчен тръст. В новия си материал той пише, че формиращият се световен ред играе в полза на Москва, докато „прозорецът за решителни действия от страна на Зеленски“ постепенно се стеснява.
Докато лятото преминава в есен, пролетната офанзива на Украйна продължава да бъде поглъщана от дълбоко минираната руска отбрана. В Европа и САЩ подкрепата за Украйна и сдържането на Русия продължава, но формата и продължителността на тази подкрепа се поставят под въпрос. Очакваната продължителност на конфликта не само се удължава повече от първоначално предвиденото, но и надхвърля това, което финансовите и военните разпоредби могат лесно да поемат. В Русия нито санкциите, нито изолацията отслабиха позициите на президента Владимир Путин или разклатиха електората му. Нито Киев, нито Москва са готови да се предадат или да сключат сделка. Сраженията ще бъдат жестоки и продължителни. Но изходът може да се определи не от военната мощ или дори от събитията в Русия, а по-скоро от темпото на геополитическите тенденции, които не са свързани с конфликта. А много от тях се развиват в полза на Путин.
От началото на специалната военна операция на Русия в Украйна през февруари 2022 г., а може би и заради нея, се засилиха някои взаимно подсилващи се тенденции: нарастващата стратегическа настъпателност на малките и средните сили; укрепването на групи от съмишленици в държави, които се чувстват безсилни в условията след Втората световна война; напредването на националистическите програми и завръщането на авторитарни управления. Всичко това е в полза на Русия, но по-скоро по стечение на обстоятелствата, отколкото умишлено. Много от държавите, които са в челните редици на тези тенденции, се стремят и към приятелски отношения със Съединените щати, но това по-скоро усложнява дипломатическия пейзаж, отколкото да помага на Запада.
На този бързо променящ се фон се промени и самият конфликт. Това, което първоначално беше конфликт на съпротива за Украйна, сега се превърна в конфликт за връщане на територия, а за някои и за репарации. Украинските и руските военни операции промениха мащаба и интензивността си до степен, в която сега изразходват рекордни количества боеприпаси и разработват нови оперативни процедури и доктрини. Тъй като конфликтът е в статична фаза на изтощение, нито една от страните не може лесно да се адаптира към развиващата се геополитика, без да прави отстъпки. Но недостатъците са неравни. Москва може да постигне геополитически ползи, като бъде пасивна; Украйна трябва да работи за тези ползи, дори сред страните, които подкрепят военните ѝ усилия. Русия може да укрепи отношенията си с държави като Китай, които се чувстват по същия начин ограничени от Запада. Украйна обаче може да загуби от едно геополитическо разместване, мотивирано до голяма степен от антиамерикански настроения.
От началото на конфликта настъпиха промени в правителството и политиката на важни държави. Докато преди това Великобритания се ръководеше от Борис Джонсън, който беше един от най-предвидливите европейски лидери в подкрепа на Украйна, сега министър-председател е по-сдържаният Риши Сунак, който е съсредоточен върху вътрешните въпроси преди вероятните общи избори през 2024 г. Полша, която досега беше най-верният поддръжник на Украйна, се скара с нея по отношение на доставките на оръжие и вноса на зърно, докато Германия се бори да осъществи амбициозното си увеличение на разходите за отбрана. Въпреки това, от гледна точка на Киев се наблюдават и положителни развития. Италианският министър-председател Джорджия Мелони открито подкрепи Украйна, въпреки че преди встъпването си в длъжност симпатизираше на Русия. Удължаването на мандата на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг осигури ценна приемственост на най-високо равнище. Но най-голямата политическа промяна може да настъпи на президентските избори в САЩ през следващата година. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще донесе мощен, стимулиращ тласък на геополитическата ситуация. Отвъд НАТО обаче държавите от Персийския залив установяват стратегически отношения както с Путин, така и с руските активи. В Азия индийският националистически лидер Нарендра Моди беше домакин на срещата на върха на Г-20 през септември и уверено насочи „Декларацията на лидерите“ в посока, благоприятна за Русия, въпреки неутралната позиция на Индия по отношение на конфликта в Украйна. И между другото, Владимир Зеленски не беше поканен в Ню Делхи.
Ето защо, въпреки голямото значение на конфликта за международната общност, неговото развитие не е синхронизирано с геополитическите събития. Той остава в дневния ред на глобалната сигурност, но за все повече държави се разглежда като подгрупа на други въпроси и все повече се превръща в инструмент. Държави като Саудитска Арабия, Южна Африка, Турция и Обединените арабски емирства се възползваха от възможността да се присъединят към Русия, за да популяризират собствените си качества на преговарящи, строители на мостове или, което е по-амбициозно, като кандидати за регионални или дори глобални лидерски роли. За тях не е толкова важно кой ще спечели конфликта, колкото какви ползи могат да извлекат от новата геополитика.
Вторичните последици от стъпките, предприети през първата фаза на конфликта, вече стават очевидни. НАТО и Европейският съюз са под напрежение. Въпреки че политическият им ангажимент към Украйна остава, в двете организации има разногласия по отношение на формата и времето на подкрепа за Украйна, както и по отношение на най-големия за Киев въпрос – членството. Като отбранителен съюз НАТО може по-лесно да запази сплотеността си около основната мисия, ясно формулирана в актуализираната му Стратегическа концепция, но за ЕС вероятно ще се увеличи рискът от вътрешни търкания заради различаващите се политически цели. Новото правителство на Словакия след изборите на 30 септември вероятно ще бъде проруско. Държавите членки на ЕС, които имат противоречащи си виждания за целите и бъдещето на организацията, сега се обединяват около центрове на властта в Източна и Западна Европа. Всяко влошаване на сплотеността ще насочи вниманието на ЕС навътре, създавайки възможности за руско влияние и намеса.
Някои ще продължат да твърдят, че проукраинската коалиция има ограничен капацитет и апетит предвид натиска и ограниченията на демократичната политика и че Зеленски трябва в някакъв момент да се примири с новия ред. Вероятно Киев ще продължи яростно да отхвърля идеята, а Зеленски твърди, че Украйна трябва да получи помощи, които ще ѝ позволят да постигне военните си цели. Възможно е тя все пак да ги получи, но геополитическите промени са извън контрола на всеки отделен играч и неизбежно ще се отразят на международната му подкрепа. Прозорецът му за решителни действия се стеснява.
Източник: International Institute for Strategic Studies