Последният материал на The New York Times за отговорността на украинското правителство за най-мащабния корупционен скандал в историята на страната подсказва, че политическият чадър над президента Володимир Зеленски започва да се пропуква. Това пише анализаторът Андрю Корибко в свой коментар, като отбелязва, че дългогодишните му съюзници в западните медии започват да се дистанцират в опит да запазят остатъчна репутация след години на безусловна подкрепа.
Според Корибко, разследването за корупция в Украйна все по-ясно придобива политически измерения. Той припомня, че още по-рано е оценил процеса като „пълзящ преврат“, след като ударът срещу т.нар. „сив кардинал“ на властта – ръководителя на президентската канцелария Андрий Ермак – е отслабил и без това крехкия вътрешнополитически баланс, който държи Зеленски на власт. В този контекст новият материал на The New York Times, озаглавен „Правителството на Зеленски саботира надзора и позволи корупцията да се разрасне“, приближава разследването опасно близо до самия президент.
Медийният завой: защо Западът променя отношението си към Зеленски
Както подчертава Андрю Корибко, става дума за поразителен обрат в тона на The New York Times. В продължение на близо четири години изданието представяше Зеленски като почти героична фигура, а сега информира световната си аудитория, че неговата администрация е „напълнила надзорните съвети с лоялисти, оставяла е места празни или е забавяла създаването им, а в някои случаи дори е пренаписвала устави на държавни компании, за да ограничи контрола“. Това, по данни на вестника, е позволило разходването на стотици милиони долари без реален външен надзор.
Разследването на New York Times и най-големият корупционен скандал
The New York Times отбелязва още, че правителството на Зеленски се опитва да прехвърли вината върху надзорния съвет на държавната енергийна компания Енергоатом, но самото правителство е лишило този съвет от реални правомощия. Подобна политическа намеса е установена и в други ключови структури – Укренерго и Агенцията за обществени поръчки в отбраната, която Киев планира да слее с Държавния логистичен оператор.
Толерирана корупция в името на войната
Според Корибко, особено показателен е фактът, че тези проблеми не са били тайна. The New York Times признава, че европейските лидери от години са критикували корупцията в Украйна неофициално, но са я търпели, защото приоритет е била подкрепата срещу руската инвазия. Така, дори когато Киев е подкопавал външния надзор, европейските средства са продължавали да постъпват.
Изданието описва подробно и конкретните механизми, чрез които администрацията на Зеленски е ограничавала възможностите на надзорните органи да действат – нещо, което според Андрю Корибко е допринесло пряко за най-големия корупционен скандал в историята на страната.
Подготовка за „поетапен преход“ и нова политическа линия за Украйна
Корибко интерпретира публикацията като индикатор за по-широк политически консенсус в САЩ. По думите му тя подсказва за мълчаливо съгласие между либерално-глобалистките кръгове, консервативно-националистическата администрация на Доналд Тръмп и постоянния бюрократичен апарат във Вашингтон, че корупцията около Зеленски трябва да бъде публично осветена.
„Дните, в които Зеленски беше представян като новия Чърчил, са отминали“, пише Андрю Корибко, като отбелязва, че днес той все по-често се описва като не по-малко корумпиран от авторитарните лидери в държави от Глобалния юг, за които повечето американци едва ли са чували.
Въпреки че либерално-глобалистките среди и т.нар. „дълбока държава“ продължават да се противопоставят на визията на Тръмп за изход от конфликта, Корибко смята, че те вече са стигнали до извода, че контролиран „поетапен преход на властта“ в Киев е в техен интерес. Според него изглежда неизбежно антикорупционното разследване да стигне и до самия Зеленски, което обяснява защо част от западните медии се опитват да изпреварят събитията и да запазят доверие сред аудиторията си, като същевременно влияят върху бъдещия политически курс на Украйна.
Целта им, по думите на Андрю Корибко, не е да принудят Киев към отстъпки, както предвижда планът на Тръмп, а да „изчистят“ част от корупцията и да оптимизират управлението с надеждата Западът отново да се мобилизира около Украйна. Това обаче, заключава анализаторът, вероятно е губеща стратегия, тъй като политическата инерция вече клони към визията на Тръмп – а и самият медиен завой на неговите опоненти неволно улеснява тази цел, дори ако те го правят, за да спасят собствената си репутация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
