Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
Американското вето върху резолюцията на ООН за прекратяване на огъня в Газа, придружено от освобождаването на всички израелски затворници, държани от Хамас, свали покривалото на лицемерието на Вашингтон: кралят е гол и съучастието му в разразилото се клане вече не може да бъде прикрито. В интервю за CNBC Йън Бремър заявява, че тази позиция „изолира“ САЩ от останалия свят.
По стечение на обстоятелствата преди гласуването в ООН синът на президента Джо Байдън – Хънтър Байдън бе обвинен в укриване на данъци. Очакват го до 17 години затвор. Ако е имало някакъв шанс президентът да окаже натиск върху членовете на администрацията си, особено върху войнстващия държавен секретар Антъни Блинкен, да променят позицията си по конфликта, той е изчезнал. Разсеян, Байдън не можеше да направи нищо по въпроса.
Така клането продължава. Освен това обявената цел за ликвидиране на Хамас все повече изглежда като смокинов лист, който прикрива нещо друго. Пол Пилар пише в Responsible Statecraft: „Дори ако приемем буквално твърденията на Израел, че нападението срещу Ивицата Газа и двата милиона души, живеещи там, има за цел „унищожаването на Хамас“, израелската операция е твърде неофициална, за да може САЩ или която и да е друга сила да я подкрепи или легитимира.“
Съветът за сигурност на ООН
„Не е възможно да се унищожи Хамас с бомби и сухопътна инвазия, а дори и да е възможно, операцията влошава, а не укрепва бъдещата сигурност на израелските граждани“. В действителност, според Пилар, публичните изявления на Тел Авив крият нещо друго. „Бруталността“ на военната операция говори за това, цифрите говорят за това, а цивилните мрат като мухи.
Относно горепосочената бруталност и мерките, предприети от Израел за опазване на живота на цивилното население, посочваме един пасаж от статията на Пилар: „Твърдението на израелската армия, че е въвела адекватни предупреждения, за да се опита да намали жертвите сред цивилното население, се оказа малко повече от жестока шега. На цивилните граждани се нарежда да напуснат домовете си, но след това те са бомбардирани по пътя или в районите, от които им е наредено да избягат. След това им се нарежда да се преместят отново – ако все още има място, където могат да намерят убежище – за да бъдат бомбардирани отново“.
„QR кодовете върху листовките, които дават информация за безопасните зони, са безполезни, тъй като комуникациите са прекъснати и повечето палестинци нямат достъп до интернет. Израел дори не си прави труда да използва предишната си практика на „чукане по покрива“, която се състои в използването на малокалибрен куршум, за да предупреди обитателите на сграда, която предстои да бъде разрушена – сякаш освен това е приемливо да се бомбардират домовете на хора в тежко положение, като се предупреждават няколко минути преди да бъдат бомбардирани“.
Дори цифрите, според Пилар, говорят, че заявената цел за ликвидиране на Хамас изглежда крие нещо друго. Всъщност журналистът отбелязва, че към момента на изготвяне на статията Израел е обявил за мъртви 5000 бойци на Хамас, докато общият брой на жертвите е 16 хил., включително повече от 5000 деца.
Ако приемем за чиста монета данните за жертвите на Хамас – в които можем да се съмняваме – елиминирането на 30 хил. бойци на Хамас, толкова са те на брой според израелските изчисления, би довело до смъртта на 100 хил. палестинци, включително 30 хил. деца.
„Тези цифри – коментира Пилар – са с порядък по-високи от всяко действие, което може да бъде оправдано като отговор на бруталността, извършена от Хамас в Израел през октомври миналата година. Те навеждат на мисълта, че освен елиминирането на „Хамас“, една от целите на Израел е да убива цивилни граждани и да прогони възможно най-много палестинци от Газа.“
Нещо повече, тази цел е открито заявена от няколко членове на израелското ръководство – Пилар изброява няколко изявления в този смисъл и може да се добавят и други – и цитира поверителен доклад от проучването на израелското правителство, в който се посочва, че е желателно Газа да бъде разселена от настоящите окупатори.
„Неотдавна,“ отбелязва Пилар, „се твърдеше, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е инструктирал родения в САЩ министър по стратегическите въпроси Рон Дермер да разработи план за „разреждане“ на населението на Ивицата Газа до минимум. Тази история беше разкрита от израелския вестник „Израел Хайом“, който подкрепя Нетаняху и се смята, че има добри връзки. От друга страна, както отбелязва Ройтерс, призракът на втора Накба съпътства тази война от самото ѝ начало (под Накба се разбира прогонването на палестинците от земята им през 1948 г.).
Но дори и такъв план да успее, смята Пилар, Израел няма да отстрани Хамас „от регионалното уравнение“, нито ще осигури на Тел Авив сигурността, която смята, че оправдава действията му, тъй като ще създаде милиони, меко казано, „недоволни изгнаници“.
Том Хигер също смята, че „Израел не може да ликвидира Хамас“. Той пише за това в „Хаарец“, като обяснява, че е настъпил моментът за прекратяване на огъня и за обмисляне на сериозно решение на израелско-палестинския конфликт, който може да бъде разрешен само със създаването на палестинска държава. Това е така, защото „военните операции няма да успеят да променят създадената политическа реалност“, т.е. да елиминират Хамас от световната сцена.
Източник: L’Antidiplomatico