Володимир Зеленски е забравен човек, който се бие в забравена война. Звездата на украинския президент е загубила голяма част от височината и блясъка си, пише Андрю Митровица в анализ за Al Jazeera.
Една стара война се превърна в бавна безизходица. Прокламираната украинска „офанзива“ е в застой. Обещаният „пробив“ остава упорито недостижим – ако изобщо е възможен. Смъртоносната размяна на удари за съжаление се е превърнала в рутина. Стоицизмът е заменил възмущението. Както и да бъде определена, „победата“ е далеч от стратегически или дори мислим обсег. Изглежда, че светът се е уморил от Украйна. По-лошото е, че му е скучно.
Така че колумнистите, които някога възхваляваха смелостта на Зеленски и съпротивата на Украйна в захаросани проповеди, до голяма степен са изоставили и двете. Изчезнаха и поканите за изказвания пред Конгреса или парламента на САЩ, където, облечен в характерния си зелен пуловер, Зеленски беше приветстван като безпардонен, неортодоксален воин и освободител.
Масовите демонстрации на солидарност с „храбрата“ и „справедлива“ борба на Украйна изчезнаха преди много месеци. Украйна вече не е спешна, симпатична „новина“.
Напоследък единствените „новини“, които Зеленски и Украйна канят, са предимно лоши – отчасти благодарение на нелицеприятни изтичания на информация от свенливия Бял дом. „Изтекла американска стратегия за Украйна разглежда корупцията като истинска заплаха“, гласи бодряшкото заглавие в популярния онлайн портал Politico.
Главното изречение на материала беше също толкова изобличаващо и беше явен знак, че твърдата привързаност на Америка – и може би по-конкретно на американския президент Джо Байдън – към проскубаната Украйна започва да намалява. „Служителите от администрацията на Байдън са много по-притеснени от корупцията в Украйна, отколкото публично признават“, предупреждава Politico.
Острото, екзистенциално последствие от назряващото недоволство сред „служителите на администрацията на Байдън“? „… че корупцията може да накара западните съюзници да се откажат от борбата на Украйна срещу руската „инвазия“ и че Киев не може да отлага усилията за борба с корупцията.“
Това е неприятност, голяма неприятност за Зеленски. Подозирам, че той знае, че времето и обстоятелствата не са негови съюзници. Скоро, много скоро, неговите доброжелатели в Европа и Вашингтон, заети, както винаги, с настоящето, ще загубят интерес към бързо отдалечаващото се минало. Тяхната „желязна воля“ бавно, но сигурно се измества от примирението.
Когато „волята“ се изпари, неминуемо се изпаряват и парите. А Зеленски се нуждае от много пари, за да държи настрана търпеливия Владимир Путин и неговите имперски планове. Вече са похарчени несметни милиарди. Перспективата, че Конгресът и Европейският съюз ще продължат да действат като промиваща касичка на Украйна, е все по-слаба. Панконтиненталната каса се затваря – бързо. Дотолкова, че един разтревожен „служител от администрацията на Байдън“ на практика се е свел до това да моли за пари. Това не е нито уверен, нито успокояващ поглед.
„Искам да бъда ясен: без действия от страна на Конгреса до края на годината ще изчерпим ресурсите за закупуване на повече оръжия и оборудване за Украйна и за предоставяне на оборудване от военните запаси на САЩ“, пише директорът на Службата за управление и бюджет в Белия дом. „Няма магическа банка с налични средства, която да посрещне този момент. Нямаме пари – и почти нямаме време.“
Досега паническият гамбит не успя да раздвижи неохотните европейски и северноамерикански законодатели, които се опасяват да финансират война, затънала в зимната кал. Трудно. В задънена улица. Все пак реторичната решимост на Украйна е непокътната. Нейният външен министър увери наскоро други дипломати, събрали се в Брюксел, че Украйна няма да „отстъпи“. „Трябва да продължим; трябва да продължим да се борим. Украйна няма да отстъпи“, заяви Дмитрий Кулеба. „Въпросът тук не е само сигурността на Украйна, а сигурността и безопасността на цялото евроатлантическо пространство.“
Неговият митингов призив е загубил силата си. Призивът за обща цел и цели звучеше изтъркано, като прескачане на плоча. Бомбастиката на външния министър не може да замаскира очевидното: умората е настъпила.
На хоризонта се очертават една дразнеща фигура и една заплаха. Доналд Тръмп трябва да тежи на ума и проектите на Зеленски като тежък, предчувстващ албатрос. Възможното завръщане на любимеца на Путин в Овалния кабинет след малко повече от година може да означава внезапен край на много неща, включително на войната и кариерата на Зеленски.
Междувременно поредната „война“ изчерпва подкрепата за Зеленски и неговата замираща кауза. Мисля, че той разбира това. Разбира също така, че е безсилен да направи нещо осезаемо, за да спре или обърне плъзгането на Украйна все по-надолу към незначителността и задните страници. Оттук и почти отчаяният призив, отправен миналата седмица от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг към размирните му колеги да „запазят курса“. Курс, за който се очертава консенсус, но който не води до никъде.
Убийствената лудост, обхванала палестинците в превърнатите в пустиня останки на Газа и окупирания Западен бряг, за пореден път разкри измамата и безподобното лицемерие на Байдън и неговите подмазвачи, които се противопоставят на „агресията“ на Русия, но защитават безсмислената нечовешка жестокост на Израел.
Тяхната защита на международното право е удобна измама. Тяхната защита на конвенциите за правата на човека е удобна измама. Тяхната защита на така наречената „териториална цялост“ е удобна измама. Тяхната защита на предполагаемия свещен принцип на „отговорността за защита“ е удобна измама. Тяхната защита на правилата, които регулират начина на водене на „войни“ и забраната за използване на оръжия срещу цивилни граждани, е удобна измама. Тяхното гъвкаво тълкуване на това какво представлява „военно престъпление“ е отвратителна привидност. И накрая, опортюнистичният им прочит на това какво представлява „геноцид“ е отвратителен фалш.
Въпреки предсказуемите усилия от предсказуемите среди да „разграничат“ ужасите в Украйна от ужасите в Газа и на Западния бряг, това не дава резултат. Милиони граждани, които Байдън и други твърдят, че представляват, заявиха това ясно по улиците и обещаха да го заявят ясно в урните: ужасите трябва да спрат. Прекратяване на огъня сега!
Ако и докато това не се случи, Зеленски се изправя пред това, от което може би се страхува най-много: апатия и неизвестност. Това широко разпространено безразличие е резултат от късогледството и грешните изчисления на „държавниците“, които не успяха да разберат или да предвидят висцералната, всеобхватна реакция на техния масов порив да защитават безусловно Израел.
Те бяха убедени, че с помощта на винаги надеждната клавиатурна кавалерия, която населява пресата на истаблишмънта, тяхното вбесяващо двуличие може да бъде погребано зад изтъркани, снизходителни брътвежи. Но те грешат.
В резултат на това съдбата на Украйна изчезна от съзнанието на голяма част от света, завладяна от ужасната съдба на палестинците – изоставени от същите страхливи сили, които своевременно и умишлено ще изоставят украинците.
Володимир Зеленски също знае това.