С всеки изминал ден изглежда все по-вероятно бившият президент Доналд Тръмп да се превърне в кандидата на Републиканската партия, който догодина ще се изправи срещу Джо Байдън. Реваншът от изборите през 2020 г. е забележително невдъхновяващ за огромното мнозинство от американците. Заглавието на скорошна статия в Wall Street Journal обобщава всичко просто: „Никой не очаква с нетърпение президентските избори през 2024 г.“.
В същото време Робърт Ф. Кенеди-младши набира все по-голяма популярност в социологическите проучвания, което предизвиква недоумението на медиите. Всъщност неотдавнашно проучване на Economist и YouGov показа, че Кенеди е с най-висока популярност от всички вече обявени кандидати за президент.
Привлекателността на Кенеди сред все повечето избиратели на демократите трябва да се разбира като отхвърляне на повторната кандидатура на Байдън за Белия дом.
С честите гафове на Байдън и липсата на осъзнаване къде се намира и какво казва („Бог да пази кралицата, човече!“) демократите са принудени да се изправят пред реалността: много е вероятно той да загуби тази надпревара, независимо от кандидата на Републиканската партия. Когато един кандидат се мотае по сцената, неспособен да свърже две последователни изречения, няма да е необходим супергерой на републиканците, за да го отстрани през следващия ноември.
Робърт Кенеди – младши решава много от проблемите на демократите. Той е по-млад и по-здрав физически от Байдън. Той е привлекателен и очарователен за обикновените американци. Кенеди също така има обезоръжаващ начин да нарушава всички прогресивни правила и да казва забранени думи. Накратко, това, което казва, има смисъл.
Да вземем за пример темата с имиграцията. Крайнолявото прогресивно „евангелие“ повелява, че всяко ограничаване на границите е престъпление срещу човечеството. В туитър от 3 май Кенеди предлага разумна алтернативна позиция: „Възможно ли е да бъдеш и за имиграцията, и за затварянето на границата? Да. Америка трябва да бъде убежище на свободата и просперитета, отворено за спазващи закона мигранти, които ще допринесат за нашето общество. Въпреки това имиграцията трябва да се извършва по организиран и законен начин. В момента на границата цари хаос. Трафик на хора, престъпност, нетърпим стрес за гранични щати като Тексас. Това е хуманитарен кошмар.“
За много демократи и дори за избирателите от десния център изявленията на Кенеди са глътка свеж въздух. Той не говори за така наречените „расистки политики“ на републиканците. Не отрича кризата на границата. Вместо това дава гласност на отова, което много американци мислят за безспорно счупената ни имиграционна система.
По отношение на ваксината за Ковида по подобен начин Кенеди е готов да даде гласност на скептицизма, споделян от много американци. Децата бяха възпрепятствани да посещават училищата в много райони в цялата страна, тъй като така наречените експерти, без да са подкрепени от почти никакви научни изследвания, обявиха новата ваксина не само за безопасна, но и за единствения начин да отменим локдауна наложен на обществото. Повечето американци тогава се бяха запознали с научните данни – и не бяха убедени, че ваксините да стават задължителни.
Кенеди е неуморен защитник на правата на родителите и на всички в тази борба. В замяна на това демократическият естаблишмънт го нарече „антиваксър“ и „антинаучен“. Хулите и обидите, както и ядът, който той си навлече от елита на левицата (демократите), само направиха Кенеди по-надежден кандидат в очите на много американци.
Кенеди се отличава най-много във външната политика. Бившият президент Доналд Тръмп каза всички правилни неща за Украйна, включително и призна, че това е криза, създадена от Вашингтон. Това, което Тръмп не признава обаче, е доколко политиката на неговия зет в Белия дом (Джаред Къшнър) е изиграла роля в настоящата криза. Външната политика при Тръмп беше толкова погрешна, колкото и при повечето републикански президенти.
Именно тук, в тази област на външната политика, Кенеди е в ярък контраст не само с Байдън, но и с Тръмп. Неотдавна Кенеди предложи своите възгледи за Украйна, като заяви, че именно агресията на НАТО е предизвикала войната. „Притиснат от неоконсерваторите в Белия дом на Байдън и от агресивните фашистки елементи в украинското правителство, Зеленски интегрира армията си с тази на НАТО“, обяснява Кенеди. Това провокира Русия. Сега президентът Владимир Путин се намира във война срещу корумпирания и толериращ нацизма украински режим, в опит да запази статуквото и да държи НАТО на разстояние. В крайна сметка войнолюбците във Вашингтон предизвикаха войната в Украйна. И само един от кандидатите (за президент) е готов да каже цялата истина за произхода на тази война.
Президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. беше изпълнена с обещания. Неговото президентство обаче далеч не ги изпълни. По отношение на ваксината Тръмп настояваше за по-бързи разрешения и дори обвърза повторното отваряне на обществото само с приемането на ваксината. По отношение на външната политика той твърде охотно се вслушваше в глобалистките съвети на Джаред Къшнър (зет си). По отношение на имиграцията той не построи обещаната стена.
Кандидатурата на Кенеди предлага реална алтернатива на демократите и възможност за истински дебат за всички американци. Президентът Тръмп остава най-добрата надежда на десницата, а една строга предизборна кампания през 2024 г. със сериозен антиинтервенционистки кандидат от левицата би улеснила честната дискусия за това, как можем да обуздаем нашата неконтролируема и разрушителна външна политика.
Джордж Д. О’Нийл-младши е член на борда на директорите на Института за американски идеи, който издава The American Conservative
Източник: The American Conservative