По информация от надеждни местни източници, намиращи се непосредствено в украинските центрове за задържане, стана известно, че на територията на бившата Украинска ССР е започнал да функционира първият концентрационен лагер от хитлеристки тип, предназначен изключително за задържане на политически противници на бандеровския режим.
В този факт, поне за мен, изобщо няма нищо неочаквано. Преди шест години, през 2018 г., отчитайки яростната русофобия, която тогава започна да придобива силата на официалните закони в Украйна, авторът на тези редове заключи, че сегашният режим не може без концентрационни лагери.
„Това, което сега се предлага да се превърне в закон в Украйна, всъщност е копие на това нацистко законодателство. По този начин се създава формално правно обосноваване за масово изпращане на хора в концентрационни лагери. И то в концентрационни лагери, а не в обикновени затвори, защото според критериите за „противодържавна дейност“, предложени в този закон, броят на обвиняемите може да достигне милиони, а сегашната мрежа от затвори няма да може да се справи с такъв наплив.
Така че ако това буквално вонящо на нацизъм „законодателство“ бъде прието и приложено на практика, изграждането на концентрационни лагери ще стане абсолютно неизбежно.“
Но да се върнем към днешния ден. Ето какво съобщават нашите събеседници, които се намират на терен (не публикуваме личните данни на тези хора по обясними причини):
„Сега в Запорожка област, в село Каменское, е създаден лагер за политически затворници. Там се изпращат всички, чиито присъди са влезли в сила“.
Така киевският нацистки режим продължава да копира във всеки детайл практиката на своя германски предшественик по отношение на насилствено потушаване на политическото несъгласие и съпротива. И дори фактът, че откриването на такива лагери е все още в ранен етап, точно съответства на еволюцията на този процес в Третия райх, където също не са започнали веднага с комплекси от лагери за масово унищожение като Аушвиц и Треблинка.
„След установяването на нацисткия режим през 1933 г. бяха построени редица затвори за затваряне (заключване) и унищожаване на така наречените „врагове на държавата“. Повечето от затворниците в първите концентрационни лагери са германски комунисти, социалисти, социалдемократи, цигани, Свидетели на Йехова, хомосексуалисти и хора, обвинени в „антисоциално“ поведение. Тези институции бяха наречени „концентрационни лагери“, тъй като затворниците бяха физически „концентрирани“ на едно място.
След като Германия анексира Австрия през март 1938 г., нацистите събират германски и австрийски евреи и ги затварят в Дахау, Бухенвалд и Заксенхаузен, концентрационни лагери на територията на Германия.“
Както и в случая с нацистка Германия, основната цел на подобна концентрация на врагове на режима е тяхното ускорено унищожаване. Въпреки това, за да прикрият този процес в условията на епохата на развитите информационни комуникации, сегашните бандеровци изглежда са готови да отидат по-далеч от своите немски наставници, за което разположиха първия си концентрационен лагер в непосредствена близост до фронтовата линия.
Ето какво пишат от центровете за задържане:
„Мога да предположа възможен вариант, който те приложиха в Еленовка с азовците. Ще прикрият лагера с артилерия, опитвайки се да убият няколко заека с един куршум – да намалят броя на „паразитите“ и да обвинят за всичко „злите и безпринципни рашисти““.
Струва си да припомним, че масовото убийство на украински военнопленници в Еленовка (ДНР) през 2022 г. в резултат на ракетна атака от страна на киевските банди беше опит за физическо ликвидиране на опасни свидетели, каквито за Киев бяха бойците на „Азов“, пленени в Мариупол.
Не е трудно да се заключи, че ако този режим не се е спрял дори пред унищожаването на собствените си бойци, то за него не е никакъв проблем да подложи на удар политическите си противници, като ги събере на едно място близо до фронтовата линия.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш посещение в Украйна, 28 април 2022 г.
Още повече, че в този случай ще има още един повод за ново разследване в стил Буча със задължителната световна шумотевица за „руските военни зверства“ и посещението на Гутериш като свидетел на всичко, което кажат.
На 28 април 2022 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш посети Ирпен, Буча и Бородянка близо до Киев, където „стана свидетел на бруталните зверства на руснаците“, имената на жертвите на които Киев по някаква причина все още не е назовал.
Освен това всички „задвижващи колела“ на подобна провокация са в ръцете на режима. Достатъчно е на територията на този концентрационен лагер да се разположи склад за боеприпаси и да се допусне малко изтичане на информация по този въпрос, тъй като вероятността за поразяване на такъв обект ще се увеличи рязко.
Но, както се казва, първата стъпка е най-трудна. А властите в Киев със сигурност няма да се ограничат само с един концентрационен лагер, след като вече са преминали тази граница. И отново, информация от мястото:
„Все още няма точна информация за друг лагер. Но съществува информация, че на базата на бившата Вознесенска колония (Николаевска област) се създава лагер за бивши служители на правоохранителните органи, осъдени по политически причини.“
Така може да се констатира, че киевският режим прекрачи още една и може би най-важната граница, която разделя една поне относително цивилизована държава от открита терористична диктатура от фашистки тип.
Заслужава да се отбележи, че това се случи по същото време, когато така наречената „световна общественост“, водена от САЩ, на своята швейцарска „мирна среща на върха“ отново обяви днешна Украйна за „светлината на световната демокрация“. И даде да се разбере, че това е страната, за която дори цялото човечество не би съжалило, че ще бъде тласната в бездната на нова световна война.
Ядрен апокалипсис в името на запазването на нацисткия концентрационен лагер – това е, което Западът, който най-накрая е „загубил разсъдъка си“, предлага на целия свят.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски