Броят на официално регистрираните безработни в Русия е намалял с 27% за една година, твърди правителството. В същото време Държавната дума отбелязва нарастващ дефицит на кадри в цялата страна. В момента в рамките на националния проект „Демография“ се обучават над 10 хил. души по образователни програми и 254 направления. Какво се случва с безработицата в Русия – материал на Дмитрий Алексеев и вестник „Известия“.
Между безработицата и глада за кадри
Сега броят на официално регистрираните безработни в Русия е 487 хил. души, което е с 27% по-малко, отколкото през август миналата година, съобщи вицепремиерът Татяна Голикова. „Броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е намалял със 78 хил. от началото на тази година“, заяви тя след заседание на междуведомствената работна група за възстановяване на пазара на труда.
„В момента безработицата в Русия е рекордно ниска, тъй като търсенето на работна ръка като цяло изпреварва предлагането“, обясни Михаил Тарасенко, първи заместник-председател на Комисията по труда, социалната политика и въпросите на ветераните в Държавната дума. „В същото време недостигът на кадри се е засилил в повечето сектори на икономиката. Това се дължи на намаляването на броя на гражданите, които за първи път постъпват на работа, както и на реализирания ръст на вътрешното производство.“
Оксана Дмитриева, бивш министър на труда на Руската федерация и депутат в Държавната дума от либерално-консервативната Партията на растежа, отбелязва, че феноменалният спад на безработицата се дължи на първо място на разширяването на производството в промишлеността, където движеща сила е военнопромишленият комплекс, както и на дейността на предприятията, насочени към заместване на вноса. В същото време вторият фактор, който допринася за преминаването на безработицата в глад за персонал, е намаляването на предлагането на работна ръка, което се дължи, от една страна, на мобилизирането и привличането на доброволци, а от друга – на масовото преместване на млади квалифицирани кадри.
„Нулевата безработица или гладът за персонал се наблюдава предимно в промишлеността, военнопромишления комплекс, машиностроенето и металообработването“, казва бившата руска министърка на труда. „Съществува недостиг на инженери и специалисти в областта на информационните технологии. Недостиг на кадри има и в публичния сектор – в първичната здравна помощ и при учителите.“
Други причини за ниската безработица са отливът на мигранти поради обезценяването на рублата и търсенето на работници с по-ниска квалификация, казва Павел Свистунов, първи заместник генерален директор на Националната агенция за развитие на квалификацията.
Дмитрий Порочкин, омбудсман по спазването на правата на предприемачите в областта на санитарно-епидемиологичния надзор и надзора за спазване на трудовото законодателство, отбелязва, че нивото на безработица в Русия е на исторически ниски нива и поради такива причини като: голямата демографска криза през 90-те години на миналия век; повишена смъртност по време на пандемията и нарастващата популярност на самостоятелната и непълната заетост.
„Средното ниво на безработица ще се колебае леко от увеличение до намаление в зависимост от сектора. Строителството, промишлеността и селското стопанство са секторите, които страдат най-много от недостиг на кадри“, казва омбудсманът.
Владимир Рожков от Академията по труда и социалните отношения и експерт на Международната организация на труда (МОТ), добавя, че безработицата има и негативни проявления. Те включват прикриване на незаконната заетост, избягване на плащане на издръжка, липса на трудова книжка и съответно последствията от това: незаконно получаване на обезщетения за безработица или помощи за заплащане на комунални услуги, предучилищни услуги.
„Всичко това показва, че държавната служба по заетостта се нуждае от мащабна и разумна реорганизация. Освен това съществува и скрита безработица, която се изчислява като разлика между регистрираната и безработицата по методиката на МОТ“, казва Рожков.
Възможен ли е растеж на безработицата
Бившата министърка на труда Оксана Дмитриева казва, че в обозримо бъдеще не се очаква ръст на безработицата, при условие че се запази икономическият растеж в трудоемките отрасли, военнопромишления комплекс и преработващата промишленост. „Трябва да се подготвим не за безработица, а за нарастване на недостига на кадри, преди всичко на висококвалифицирани специалисти“, подчертава тя.
Ръст на безработицата в чист вид е малко вероятен, въпреки че може да има локални скокове поради плановете за орязване на федералния бюджет за 2024 г., казва Павел Свистунов.
„В някои сектори проектите могат да бъдат закрити, в други да се разширят, но в повечето региони няма безработица, а недостиг на кадри. Неотдавна чух една фраза от един от директорите на предприятие в регион с голям дял на военнопромишления комплекс и голям дефицит на кадри: „Кого ще наема сега? Всеки, който намери сили и желание да се качи на автобус и да стигне до нашия отдел „Персонал“. Ние ще му намерим работа“, съгласява се Свистунов.
Депутатът от Държавната дума Михаил Тарасенко е уверен, че безработицата ще остане ниска през следващите години. Той е убеден, че няма да има тенденция към нейното нарастване. „Има всички основания сегашната ситуация да стимулира процесите на механизация и автоматизация в реалния сектор на икономиката.“
От своя страна омбудсманът Дмитрий Порочкин не очаква рязък скок на безработицата в близко бъдеще. Според него причините за това са няколко: развитието на вътрешното производство, заместването на работните места на мобилизираните граждани, нарастващото търсене на работна сила поради появата на нови и разрастващи се региони, както и увеличаването на обема на държавните поръчки в областта на отбраната.
Всички тези фактори могат да се превърнат в двигател на растежа на заетостта или в компенсаторен механизъм в случай на непредвидено влошаване на политическата и икономическата ситуация в страната, каза той.
Какво се прави за борба с безработицата
Във връзка с резултатите от последното заседание на междуведомствената работна група за възстановяване на пазара на труда вицепремиерът Татяна Голикова заяви, че в момента по националния проект „Демография“ се обучават над 10 хил. души по образователни програми и 254 области. Първите 43 хил. души вече са завършили обучението. Жителите на новите региони на Руската федерация също могат да получат нови умения: оттам са получени около 2000 заявления, а около 760 граждани вече са преминали краткосрочни курсове.
Павел Свистунов отбелязва, че движението на кадри от региони с масова безработица към региони с недостиг за сега няма да проработи. „Вече не са останали региони с голям брой безработни“, казва той.
Според него сега най-ефективно е бързото преквалифициране на освободените кадри, за което е необходимо рязко да се увеличи броят на програмите за обучение, адаптирани към реалните нужди на работодателите. Специалистът е сигурен, че това може да се постигне чрез включване на работодателите в акредитацията на програмите за обучение (механизмът на професионална публична акредитация сега е доброволен) и чрез разширяване на въвеждането на независима оценка на квалификацията.
„Вече има успешен пример за регионален проект за преминаване на независима оценка на квалификацията от безработни граждани, които използват сертификати за заплащане на такава оценка от регионалния бюджет (Хабаровска област). Безработните, които са преминали през процедурата за независима оценка на квалификацията, успешно се наемат на работа“, казва Свистунов.
През миналата година властите в страната въведоха доста ефективни мерки за борба с безработицата, казва Дмитрий Порочкин. Сред тях са: въвеждането на мораториум върху проверките на предприятията; предоставяне на субсидии на работодатели, които създават най-удобното работно време за определени категории служители, като например инвалиди, самотни майки и други; допълнително финансиране за работодатели, които насърчават наемането на специалисти под 30-годишна възраст.
„До 2030 г. се планира да се въведат програми за професионално ориентиране и допълнително професионално обучение за младежите. Освен това има предложение да се въведат програми, които да позволят на младите хора законно да съчетават образованието с работа или предприемачество“, каза още Свистунов.
Наталия Щербакова, директор продажби и маркетинг на Ancor, заяви пред „Известия“, че в момента компаниите прибягват до различни методи, за да утолят глада за кадри: повишаване на заплатите, увеличаване на обезщетенията и бонусите. Експертите смятат, че роботизацията, въвеждането на нови технологии и изкуственият интелект също могат да помогнат за решаването на проблема с недостига на персонал.
„Няма основание да се твърди, че автоматизацията на работните процеси ще доведе до съкращаване на работни места и увеличаване на безработицата. Въвеждането на нови инструменти ще принуди предприятията да наемат специалисти, способни да работят с тях“, казва Наталия Шчербакова.
Денис Стребков, старши научен сътрудник в Лабораторията за икономически и социологически изследвания към Висшето училище по икономика на Националния изследователски университет, смята, че известен проблем сега е, че в момента много държавни компании (в частност университетите) сами отказват да работят с хора, които са напуснали Русия, нарушавайки договорите си. Следователно те се нуждаят от нови кадри.
„Трябва да признаем, че програмата за преквалификация на служителите, включително чрез онлайн курсове, дава резултати. Хората наистина придобиват нова специалност, която се търси, и си намират работа“, казва Денис Стребков.
Като цяло, смята той, Русия винаги е имала сравнително ниско ниво на безработица, дори и през 90-те години на миналия век. Той припомня, че компаниите са предпочитали да не уволняват служителите си, а да ги назначават на непълно работно време, да съкращават седмиците, да ги изпращат в неплатен отпуск и т.н. В резултат на това служителят запазва длъжността си, дори и да губи пари.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: Известия