Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
Думата „космос“ предполага много неща: почти безкрайно пространство на празнота над атмосферата на тази планета. И все пак се оказва, че орбитите, по които летят ракетите и от които сателитите излъчват интернет връзка към Земята, са с ограничен ресурс и с всеки изминал ден стават все по-пренаселени.
Миналия месец Федералната комисия по комуникациите издаде първата в историята глоба срещу Dish Network за т.нар. космически боклук. Дружеството за сателитна телевизия не успява да изхвърли правилно един от своите сателити, оставяйки го на по-ниска орбита, отколкото е обещало при получаването на лиценза си. Забележително е не прегрешението, а наказанието. Днес държавите и компаниите, които изпращат обекти в Космоса, в повечето случаи се съобразяват със стандарти, по-ниски от тези на средностатистическия ученик в детската градина. Позволено им е да правят безпорядък и от тях не се изисква да почистват след себе си, пише в свой анализ Washington Post.
Някои космически боклуци са били изхвърлени по време на мисиите; може би някой космонавт е изпуснал късметлийската си монета или е изхвърлил капака на камерата на инструмент, след като вече не е бил необходим. Други обаче са резултат от сблъсъци: дори щастливата стотинка, движеща се със скорост 15 пъти по-голяма от тази на куршум, може да причини катастрофални щети – да прекрати мисията на спътника или, още по-лошо, да го раздроби на отломки. Учените смятат, че в космоса се движат повече от половин милион по-дребни частици, всяка от които е способна да нанесе сериозни щети.
По-големите сблъсъци, естествено, водят до по-големи облаци от отломки. Много от тези „събития на раздяла“ са случайни. Някои от тях обаче се случват умишлено. Според фирмата за космически трафик LEO Labs, при унищожаването на един от метеорологичните спътници Fengyun в Китай са се появили около 3000 отломки, които могат да бъдат проследени, като 2700 от тях все още са в орбита. Експертите смятат, че може да има още 32 хил. фрагмента, които са твърде малки, за да бъдат открити. Подобни проблеми предизвикват и ракетните тела, които се взривяват случайно, докато се носят в пространството, след като са се отделили от полезния си товар. Ключът е да се изхвърли остатъчното гориво възможно най-скоро, но твърде често това не се случва.
Всеки сблъсък увеличава вероятността за следващ сблъсък. Добавянето дори на едно парче отломка в орбитата дава на другите обекти, които летят през нея, още едно нещо, с което да се сблъскат, а една катастрофа може да доведе до появата на хиляди. Това явление на експоненциално нарастващ риск е известно като синдром на Кеслер. Доналд Кеслър, човекът, който го е предсказал, предупреждава, че в крайна сметка най-малките фрагменти ще се сблъскват с най-малките фрагменти, докато пространството не се изпълни с подкритични частици, които постоянно предизвикват хаос.
Това очевидно е лоша новина за спътниците. Очаква се до 2025 г. всяка година да бъдат пускани в експлоатация 1100, в сравнение с едва 365 през 2018 г. Очаква се през 2025 г. в космоса да се отправят повече от 1000 души.
Решението не е да се изисква изстрелването на по-малко спътници, защото те носят реални ползи за хората по света. И макар че управлението на трафика със сигурност е необходимо, парчетата боклук никога няма да могат да спазват дори най-разумните правила на орбиталния път. Това означава, че трябва да се случат две неща: хората трябва да спрат да изхвърлят отпадъци и да си ги събират.
Професионалистите, без да е изненадващо, имат по-внимателно обмислени имена за тези процеси – смекчаване и възстановяване. Всеки път, когато една компания (или държава) иска да пусне сателит в небето, тя трябва да има ясен план за края на живота на инструмента. За обектите на много висока геостационарна орбита това обикновено включва изпращането на обекта на отдалечена „гробищна“ орбита. За обекти, намиращи се по-ниско, тя по-скоро включва преместването им още по-ниско, така че да изгорят при повторното навлизане в атмосферата.
През 2007 г. Организацията на обединените нации се съгласи с набор от насоки, които препоръчват изхвърлянето на спътниците да става не по-късно от 25 години след приключване на мисията им. Неотдавнашното правило на FCC, което свива този срок до пет години, е по-разумно – по-рано е по-добре. Федералната авиационна администрация е компетентна по отношение на горните степени на ракетите, които също се движат в орбита. Предложеното правило изисква от търговските оператори да се откажат от тези ракети-носители по безопасен начин, но се придържа към 25-годишния стандарт.
В идеалния случай всичко, което се издига в космоса, трябва да се свали възможно най-скоро. Съдовете трябва да бъдат проектирани така, че да не оставят остатъци, както и да се отстраняват лесно. Правилата трябва да налагат изпускане на всяко резервно гориво. Разрушителните антисателитни тестове трябва да бъдат забранени.
Активното отстраняване на отломки, които не са успели да се измъкнат от пътя, е технически сложно, но поне за големи обекти е възможно да се отстранят. Обнадеждаващо е, че някои страни започват да опитват. Европейската космическа агенция работи по космически кораб с ръце, които имитират мухоловка, за да извличат изоставени тела от орбита. Програмата Orbital Prime на Министерството на отбраната на САЩ разработва своя собствена технология. Законопроект, внесен от сенатор Джон Хикенлупър, който беше приет от Сената миналата година, ще даде старт на подобна програма. Разбирането как тези инструменти биха могли да поправят или да променят предназначението на излезли от употреба космически кораби също би донесло дивиденти, както и създаването на рециклируема сателитна индустрия.
Нито една нация обаче не може сама да почисти пространството. За създаването на този безпорядък бяха нужни няколко велики сили, а сега сътрудничеството ще се окаже от съществено значение за разчистването му. Необходима е глобална конвенция, която да установи кодекс за поведение в космоса през XXI век. Съществуващите договори, сключени през 60-те и 70-те години на миналия век, понякога могат да причинят повече вреда, отколкото полза: за разлика от морето, в космоса никоя държава няма право да докосва обект на друга държава, независимо дали той е мъртъв и се нуждае от отстраняване. Новите договори биха могли да помогнат да се гарантира, че вместо това държавите ще се ангажират да направят точно това – да изчистят орбитите на планетата от боклуци, независимо откъде идват. И, разбира се, биха могли да ограничат количеството боклук, което изобщо попада в орбита.
Няма друга причина, освен небрежност, човечеството да изчерпи пространството в космоса. Време е целият свят да си почисти… стаята.
Източник: Washington Post