Възможно ли е Ким Чен Ун да се надява да замени разузнавателните си агенти по света със сателити, които събират подобна информация, но не предоставят информация, развенчаваща мита за режима? Анализ на Брус Бенет за National Interest.
На 21 ноември Северна Корея направи третия си опит за 2023 г. да изстреля разузнавателен спътник. Северът успя, въпреки че това изстрелване наруши множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН и въпреки протестите на много други държави. Въпреки че Северът не е обяснил цялата логика зад изстрелването, по-широк поглед върху Северна Корея предполага, че това може би е бил отчаян ход на севернокорейския лидер Ким Чен-ун.
В края на краищата, защо Северна Корея се нуждае от разузнавателни спътници? Според един новинарски бюлетин „Северът защити последното изстрелване като свое „законно“ право да укрепи „самозащитните си способности“. Ким заяви още, че сателитът е необходим, за да „ограничи опасните инвазионни ходове на враждебните сили“. Това е в съответствие с постоянния рефрен на Севера, че Съединените щати са заклет враг.
Но защо Съединените щати изобщо биха искали да нахлуят в Северна Корея? Съединените щати ще спечелят много малко, но ще платят невероятна цена като финанси и като животи, ако нахлуят в Северна Корея, преди дори да помислят за севернокорейските ядрени оръжия. Всъщност през годините Съединените щати постоянно се стремяха да деескалират севернокорейските провокации за военни нападения, опасявайки се, че ответните действия биха довели до риск от ескалация в голяма, нежелана война.
Освен това изглежда, че Северна Корея разполага с агенти, разположени в Китай и в много други части на света, които вече събират много от видовете информация, която може да бъде доставена от разузнавателни сателити. Разбира се, Северна Корея е в процес на отзоваване на своите разузнавачи от чужбина, вероятно притеснена от възможно чуждо завербуване.
Според един севернокорейски дезертьор: „Честно казано, тези, които са работили в чужбина за продължителен период от време, разбират, че севернокорейският режим и страната не са нормална държава и система“. Излагането на външния свят значително подкопава пропагандните митове на режима и според севернокорейските бегълци, с които съм разговарял, част от тази външна информация внимателно се предава на приятелите и семейството, когато агентите в чужбина се завърнат у дома. Други дезертьори обаче твърдят, че „месеци на „превъзпитание“ или дори принудителен труд очакват хиляди севернокорейци в чужбина, когато се завърнат у дома за първи път от повече от три години и половина“.
Колко притеснен е Ким? Преди няколко години той заяви, че дори корейската поп музика (т.нар. к-поп) е „злокачествен рак“, който деградира морала на младото поколение. Държавните медии продължиха да твърдят, че ако не бъде спрян, той може да доведе до „срутване на режима като влажна стена“.
Възможно ли е Ким да се надява да замени разузнавателните си агенти по света със сателити, които да събират подобна информация? Те обаче, за разлика агентите, със сигурност няма да издадат важна информация на никого другиго освен на ръководството на държавата. А освен това и тази информация със сигурност няма да е свързана със светския начин на живот в другите западни държави.